Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Точно така се казва — потвърди Ню — и е притежание на компания на име „Летящият дракон — Международни превози“.

В същия миг Ню хвърли бърз поглед към Вей Гаофан, за да види реакцията му предвид факта, че президентът на същата фирма е зет на най-приближеното му протеже. Но Вей не показа интерес, нито реагира на казаното от него.

Затова Ню продължи:

— Корабът е регистриран в Хонконг. Наредих да проучат фактите около него и научих, че „Летящият дракон“ се управлява от човек на име Юй Юнфу от Шанхай и в момента „Императрица майка“ е на път за Басра в Ирак.

И този път Вей остана невъзмутим, незаинтересован. Защо? Би трябвало да прояви поне типичните си недоверие и раздразнителност, ако не да признае, че познава Юй Юнфу.

— Ирак ли? — внезапно заинтригуван, откликна Пао Пън, старият шанхайски другар на генералния секретар.

— Какъв е товарът на „Императрица майка“? — последен се обади Хан Мън, още един от младото поколение в комитета.

— По този въпрос има неяснота и спорове — подхвърли Ню и обясни връзката на Смит с кораба. — Американецът е дошъл в Шанхай да търси нещо, свързано именно с товара.

— А в митническата декларация какво пише? — обади се накрая и Вей Гаофан.

Ню изреди напълно нормалния на пръв поглед състав на товара според официалния документ.

— Ето, какво повече? — запали се Гаофан гневно. — Както обикновено американците се пенявят и фукат, за да впечатляват тяхната си така наречена общественост, Европа и по-слабите нации. И се стремят да повторят инцидента с „Инхъ“, за да си го върнат за тогава. И този път наш дълг е да не им позволяваме да се качат на борда! Ние сме силна, независима държава, много по-голяма от САЩ и трябва веднъж завинаги да сложим край на военноподпалваческата им политика!

— Този път обаче наистина на борда на нашия съд може да има контрабандни стоки в противоречие с международни норми и закони — предупреди Ню. — Наистина ли сме готови да позволим такива материали да стигнат именно в Ирак? Особено без наше знание и официални санкции?

През цялото време внимателно следеше Гаофан с ъгълчетата на очите си. Не му се искаше последният да заподозре, че той (Ню) знае за връзката на Вей с „Императрица майка“. В даден момент тази информация така или иначе ще се окаже много полезна. Но не и на сегашния етап. Бухала вярваше в търпението и подбора на най-точния миг за действие като ключови за успеха на дадено начинание фактори.

— На какво градиш подобно предположение? — запита Шъ Цзинню и този път в гласа му липсваше типичният мазен тон.

— Полковник Смит е необичайна за разузнавателен агент личност и едва ли най-точният избор като такъв. Допускам, че причината да го използват, е била случайното му присъствие в Тайван и възможността му незабавно да получи покана да посети Китай. За каквото и да са го изпратили, то би трябвало да е от спешно и жизненоважно значение.

Генералният секретар се прокашля и запита:

— Искаш да кажеш, че мисията му е била да открие истината относно товара на „Императрица майка“?

— Това би могло да бъде причината, да.

— Което — незабавно вметна Вей Гаофан — идва да каже, че абсолютно наложително за нас е да не разрешаваме на американците да бърникат из кораба! Защото ако обвиненията им са верни, ще се изложим пред света.

— Дори и в случай, че не сме знаели и в създалата се ситуация сме абсолютно невинни? — запита Ню.

— Кой ли би повярвал на такова обвинение срещу Китай? — обади се Шъ Цзинню. — А пък ако повярват, няма ли тогава да застанем в светлината на слаба и уязвима държава? Ще излезе, че не знаем какво вършат собствените ни хора и наистина има нужда американците да упражняват контрол над нас…

Сън Жиюй се обърна тревожно направо към генералния секретар:

— Може би този път се налага да демонстрираме истинска сила?

Пао Пън кимна, също насочил очи към партийния ръководител.

— Най-малкото сме длъжни да играем същата игра: заплаха за заплаха.

— Да лавираме, а? — размисли на глас генералният секретар. — Хм, може би сте прави. Кой е „за“?

Полузатворил очи, Ню внимателно преброи вдигнатите ръце — общо седем. Две на половин височина, видимо не така убедени, както Вей Гаофан, Шъ Цзинню и Пао Пън. Секретарят не гласува, но това нямаше никакво значение. Не би предложил гласуване, ако знае, че ще загуби.

Да, невероятни усилия ще са нужни, ако искаме да спасим договора за човешките права, каза си Ню. Изобщо не се осмели да помисли какво друго ще се наложи да спасява при положение, че по време на политическите шикалкавения и лавиране някой си изпусне нервите и натисне спусъка.