Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Отвърна на огъня, прикри се отново в стаята. Отвън се чуха яростни ругатни, още стрелба, тропот на крака. Ясно чу и типичното съскане на пневматични асансьорни врати. Заслуша се. Сега в коридора цареше тишина. И в съседната стая бе тихо… Дали наистина бяха побягнали по някаква си неизвестна нему причина? Или играят пореден трик?

Помисли, отново реши да рискува и надникна. Коридорът бе пуст и в двете посоки. Тишината направо тежеше. Някъде пукаха стари дъски, на по-горния етаж се чу пусната в нечия тоалетна вода. Дълбоко пое въздух, избърса морно чело. Погледна към убития на пода в стаята. Придвижи се към него на четири крака. В джобовете му нямаше нищо интересно.

Разочарован, скочи на крака и се втурна в съседното помещение. Видя голяма маса за масаж, шкаф, стол, портативно радио с плейър за компактдискове. Навсякъде зееха куршумени дупки. Вятърът тихо шумолеше през разбития прозорец. Сега вече чу полицейските сирени — пристигаше хонконгската полиция. Във втората стая също имаше врата към коридора. Излезе през нея, отново се огледа. Нямаше никой, а по циментовия под тъмнееха следи от кръв и доста гилзи, по стените множество дупки. Тръгна към асансьорите, хванал беретата в две ръце. Отмина ги, стигна до последната врата в коридора. Беше отворена. Надникна с насочен напред пистолет и погледът му се спря на вече познатата китайка с черни дрехи и смешна островърха шапка. Седеше на пода, облегната на стената, а деветмилиметровият глок сочеше право в него. Гледаха се един друг над пистолетните дула.

— Коя сте вие?

Без да сваля оръжие, жената отвърна на стопроцентов американски английски.

— Я гледай ти! Май ти става навик да ми прецакваш операциите. Откъде се взе точно сега?

И неочаквано широко се усмихна.

— Ранди? — изненадано ахна Джон.

— Здравей, войнико — ухили се жената и свали оръжието.

— Невероятно! — хапливо рече Смит. — ЦРУ се научило да се дегизира като хората. Направо не е за вярване!

Значи старата му познайница и едва ли не роднина Ранди бе отвлякла вниманието на онези главорези. Всъщност тя го бе и спасила.

Жената се изправи с умело единично движение.

— Сирени ли чувам вече?

— Аха. Да се изнасяме, докато не е станало късно.

Пекин

От пищните градини в Чжуннанхай долиташе разкошно ухание на камелии, а Ню Цзянсин — Бухала — се бе облегнал на стола, ядно заслушан в дискусията. Течеше тазвечерното извънредно заседание на Постоянния комитет. Знаеше, че сега повече от всичко се нуждае от пълна концентрация на целия си интелект, за да не позволи кризата около „Императрица майка“ да провали досегашните му усилия в името на голямата цел. А в никакъв случай не бива лошото му настроение да проличи.

— Първо американски шпионин, на когото, както изглежда, са му разрешили да се измъкне безнаказано… — викаше Вей Гаофан, а свирепата му, подобна на кучешка зурла, физиономия придаваше почти любезен вид на иначе грозното лице. — … а сега чуваме и за някаква си американска фрегата… как й беше името — „Джон Кроу“, а? Да нарушава суверенните ни права в открито море! Това е позор!

Последното бе любимата фраза на хардлайнерите.

— Може ли да научим по какъв начин е успял да избяга този полковник Смит? — учтиво запита един от най-младите членове на комитета на име Сън Жиюй.

— Следствието продължава, работи се именно по този въпрос — спокойно отвърна Ню.

— Какво следствие? Какъв въпрос? — завика отново Вей Гаофан. — Ти, Ню, сигурно пак тихомълком създаваш някоя от онези ненужни комисии, дето заседават безкрайно и безрезултатно като империалистическите в Америка и Европа?

Гласът на Ню изплющя изведнъж като камшик:

— Може би ти си предлагаш услугите да създадеш комисия? Ако е така, незабавно ще съдействам за образуването й и за мен ще бъде чест да прибавя името ти към…

— Ти, Цзянсин, се ползваш с пълното доверие на всички нас — измърка с копринения си глас пълният Шъ Цзинню.

В същия миг се намеси генералният секретар:

— Тези въпроси интересуват всички нас. И аз лично настоявам да получим отговор и на двата въпроса. Отново ли американците прибягват към политиката на дебелата тояга на Рузвелт или пък точат сабите в стил „Кенеди“?

— Изчерпателен доклад за бягството на полковник Смит ще бъде на ваше разположение утре сутринта — обеща Ню.

— А какво ще кажеш за факта, че тяхна бойна фрегата преследва наш търговски кораб? — отново се обади генералният секретар, след като погледна в бележките пред себе си. — Нашият кораб се казвал „Императрица майка“, нали така?