Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Това е снимката, която ФКП държи в текущите си архиви — равно рече Бенет. — Заедно с данните, които рутинно изпраща, когато някоя друга сродна институция или разузнавателна агенция, да речем ФБР или МИ-6, помоли германското правителство за информация относно Ренке.

— Искаш да кажеш, че има и друга версия на досието? — удиви се Ранди. — По-ранно копие, сетне изтрито?

— Аха — отвърна Бенет и добави: — Погледни това!

Сетне пръстите му отново затанцуваха по клавиатурата и на екрана на втория компютър се появи друг вариант със снимка — цифров образ от източногерманското досие на Ренке.

Ранди се загледа в двете снимки, ту в едната, ту — в другата, сравнявайки лицата.

— Боже мой! — възкликна тя, напълно изумена.

Оригиналната версия на файла показваше съвсем друга физиономия, на съвсем различен човек. Този бе значително по-слаб, с къса побеляла коса, добре подстригана брадичка и мустаци. Физическото описание този път отговаряше на снимката, а дори и за невъоръжено око и при бърз оглед не бе трудно да се види, че пръстовите отпечатъци са по-различни, отколкото в другото досие.

— Е, чудно ли е, че никой никога не е сложил ръка на Ренке? — горчиво възкликна Ранди. — Благодарение на това фалшифицирано досие ние сме търсили съвсем друг човек, може би дори някой, който е бил покойник още от 1989 година. Междувременно истинският Вулф Ренке си е влизал и излизал от която страна си поиска, самоуверен и стопроцентово сигурен, че нито лицето му, нито отпечатъците на пръстите му ще породят каквото и да било съмнение.

— Аха — съгласи се Бенет и леко потупа единия компютър. — И колкото повече се ровим в изнесения от теб материал, толкова повече доказателства намираме, че оказваната му досега тайна протекция продължава и до днес. През последните петнайсет години очевидно от същия източник във ФКП рутинно са били подправяни всички донесения на очевидци, забелязали някъде истинския Ренке. А всеки, който се е опитвал да търси лице от описанията в подправените документи, е тръгвал да гони Михаля.

За миг Ранди внимателно се взря в лицето на Бенет, сетне се усмихна.

— Е, добре, Кърт. Усещам, че си си наумил да ме слисаш с онова, което си научил. Хайде, моля те, изплюй камъчето! Кой е предателят във ФКП? Кой е прикривал Ренке през всичките тези години?

— Името му е Улрих Кеслер — делово започна Бенет. — Основно неговите електронни „отпечатъци“ — значи потребителският адрес и паролите — са оставени навсякъде по изтритите документи. Освен това той е бил в изключително удачна позиция по време на падането на Стената и затова е помогнал на Ренке да избегне ареста.

— И как?

— Кеслер е бил лично натоварен с първото разследване на Ренке от страна на ФКП и е най-старшият офицер в екипа — отвърна направо Бенет. — Случаят „Ренке“ е бил почти изцяло негова отговорност още от обещаващото му начало чак до безславния и разочаровал всички финал.

— Отлично. Чудесно — рече впила очи в „призрачното“ досие Ранди и поклати глава с омерзение. — А къде е този мръсник Кеслер в момента?

— Точно тук — в Берлин — отвърна Бенет и цинично се усмихна. — Само че оттогава е бил повишаван множество пъти и така чак до върха. Вероятно като награда за първия му голям провал, поне ако германците работят като нас.

— Боже мой! — изпухтя Ранди. — Е, давай, Кърт, усещам накъде вървят нещата. Кажи ми най-гадната новина…

— Значи Улрих Кеслер е един от най-старшите администратори във ФКП — тихо рече Бенет и сви рамене. — Това е положението. Всъщност, погледнато практически, той е един от онези, които играят ролята на дясна ръка на министъра на вътрешните работи.

Център бойни групи,

164-ти гвардейски бомбардировъчноавиационен полк

Изтребител-бомбардировачът Су-34 — модификация триплан с двойна опашка — се спусна зашеметяващо ниско над слабо хълмистия терен, сетне двигателите му изреваха мощно, отнасяйки го в югозападна посока през катранената нощ със скорост близо осемстотин километра в час. Машината се тресеше и вибрираше спорадично, периодично пресичайки турбулентни потоци по-студен и по-топъл въздух.

В голямата кабина бе двучленният екипаж — настанени един до друг: пилотът командир отляво и навигаторът и оръжеен офицер отдясно. И двамата се потяха в подобните на скафандри костюми, изцяло съсредоточени в изпълнението на нелеката задача, впили очи в меко пламтящите многоцветни дисплеи на уредите за управление на различните контролни системи. На всеки десетина секунди пилотът — майор от руските ВВС, набит здравеняк на средна възраст, внимателно оглеждаше в монтирания към шлемофона му инфрачервен дисплей небето и терена отпред.