Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Днес на един от тях седеше Константин Малкович. Роденият в Сърбия милиардер гледаше през масата към Дударев, а от време на време мяташе бързи погледи и към едрия сивокос мъж, седнал недалеч от руския президент, като се опитваше да не се мръщи. Но не му харесваше неочакваното присъствие на вечно киселия Алексей Иванов — шефът на печално известното тринайсето управление на ФСС. Смяташе срещата за критично важна. Усещаше подобно безпокойство и в седналия до него отдясно Ерих Брант. Преди пристигането им в Кремъл бившият офицер от Щази го предупреди, че Иванов вероятно ще им създаде неприятности във връзка със злощастните провали в сигурността на ХИДРА. И сега докато наблюдаваше грубото, безизразно лице на началника на руската шпионска служба, Малкович си казваше, че Брант със сигурност е прав. Нещо в тихо заплашителния вид на Иванов му напомняше за огромна котка — тигър или леопард, — бавно оглеждаща онова, което възприема като своя потенциална жертва.

И този вече изграден в съзнанието му образ го потискаме все повече и повече.

Когато започна преговори с руснаците, германецът го предупреждаваше за потенциалната опасност, напомняйки му старата поговорка: „Опиташ ли се да яхнеш тигъра, той току-виж те изял.“ По онова време Малкович отхвърли тези опасения като прекалено песимистични. Днес, седнал на масата срещу едроглавия началник на 13-о управление, милиардерът започваше да гледа на предишните предупреждения на своя подчинен с нова тревога.

Направи опит да изтика тези нежелани мисли някъде на заден план. Може би и нервите му играят номера. Всъщност не бе ли дошъл мигът на истинския триумф? Годините рисковани, прескъпи научни изследвания и сложно планиране вече не дават ли резултати? Дават, повтаряше си отново и отново. Тогава защо допуска подобни мисли в главата си? Сега не бе време за необосновани тревоги. Отново насочи вниманието си към поставения в края на масата голям екран. До него с електронна показалка в ръка стоеше президентският военен съветник полковник Пьотр Кириченко, за да показва и коментира различните карти, таблици и диаграми, които илюстрираха темата на този изключително таен брифинг.

— Танкови части, моторизирана пехота, спецназ и бойна авиация, определени за участие в операция ЖУКОВ, продължават да се прехвърлят от мирновременните си бази на нови местоназначения — говореше Кириченко и сочеше по картите различните дислокационни промени по границите на Русия с Украйна, Грузия, Азербайджан и Казахстан. — Засега няма сигнали, че Съединените щати или съюзниците им са доловили истинските мащаби на тези придвижвания на наши войскови подразделения. Или пък че са наясно за какво става дума.

— Неинформираността на Запада се дължи най-вече на ХИДРА, специализираното оръжие, което осигурих аз — намеси се Малкович, повтаряйки си наум, че каквато и да е целта на Иванов днес тук, винаги е необходимо да припомня на тези руснаци колко много му дължат.

— Ликвидирайки голямата част от най-добрите им разузнавателни анализатори, моята агентура попречи на ЦРУ, МИ-6 и всички останали техни западни аналози да проникнат в по-конвенционалните мерки за сигурност, които вие взехте във връзка с тези ходове. Всъщност направи това практически почти невъзможно — издекламира той още и любезно се усмихна. — Напълно естествено е същото да важи и за страните, които ще бъдат ваши мишени, нали така? Веднъж като ХИДРА завърши целия си цикъл, реално малцина от ключовите им военни командири и политически лидери ще останат живи, за да се противопоставят или координират действия срещу вашите операции.

— Да, съвсем ясно е, че това ваше вирусно оръжие доказва стойността си… засега — хладно се съгласи Дударев.

Иванов само сви рамене. По широкото му лице не личаха никакви емоции.

Руският президент кимна на Кириченко.

— Продължавай, Пьотр.

— Слушам, господин президент — тракна токове полковникът и заговори отново. — След като започне операция ЖУКОВ, нашата стратегическа авиация ще нанесе едновременни удари срещу голям брой обекти — командни и оперативни пунктове, противовъздушни бази, летища и райони, където са съсредоточени повече вражески войски.

Кириченко натисна бутон на показалката и на екрана светнаха дузини червени звездички, които отбелязваха множество мишени, разпръснати навсякъде из определените за повторно завладяване бивши съветски републики.

— В същото време танковите подразделения и моторизираната пехота ще напредват с максимална бързина по всички направления, за да изпълнят поставените им специфични задачи — продължаваше Кириченко с видим ентусиазъм.