Робърт Лъдлъм - Московски вирус

По картата се появяваха и изгасваха стрелки, простиращи се на стотици километри в дълбочина на противниковата територия, където руснаците възнамеряваха да завладеят важни градове, мостове, пътни артерии, жп възли и жизнено нужни промишлени райони. Големи сектори от картата се оцветяваха в червено, илюстрирайки планираната им окупация и насилственото им завръщане под руски контрол — практически целият Казахстан, както и Грузия, Азербайджан и Армения и цялата източна половина на Украйна.

Малкович кимаше, но вече почти не обръщаше внимание на подробните описания на президентския военен съветник и уточненията му за спецификата на отделните бойни части, числената им сила и въоръжение или точните им заповеди. За неговия начин на мислене тези неща бяха просто тактически детайли, засягащи на практика само командващите генерали и висшите им офицери. Много повече го интересуваше голямата картина в смисъл как въпросната операция би променила баланса на силите в глобален мащаб.

Иначе планът ЖУКОВ бе напълно ясен със стратегическите си, политически и икономически цели. Да донесе на Русия нови, по-лесно защитими граници, да върне бивши, богати на полезни изкопаеми и суровини територии, райони с добре развита тежка промишленост, а десетки милиони етнически руснаци отново да застанат под защитата и властта на Кремъл. И в края на краищата да отбележи началото на грандиозно усилие с цел възвръщане на Русия отново на полагаемото й се място като една от световните свръхсили, имперска нация с огромна мощ. За да може тя след време отново да бъде реален съперник на Съединените щати. Всъщност основната му задача — да потъпче независимостта на най-развитите от новите демокрации около Русия — бе в краткосрочен план най-важната за Дударевото собствено политическо оцеляване. Защото засега мнозинството от руските граждани подкрепяха авторитарното му управление, но въпреки привидното затишие на повърхността отдолу бушуваше все по-растящо недоволство и за него президентът винеше демократичния пример, даван от някогашните верни съветски поданици в практически закрепостените тогава републики.

За самия Малкович операцията ЖУКОВ съдържаше възможности той лично да се превърне в един от най-богатите и могъщи хора в човешката история. Това бе блян, носен в душата му още от ранното детство на презиран, беден до болка бежанец, подхвърлян от съдбата навсякъде из Европа. Когато порасна и реално започна да използва извънредно редкия си, едва ли не неземен талант — да предсказва бъдещите флуктуации на финансовите и борсовите пазари, — този блян се превърна в горещо желание и пламенна движеща сила.

Днес бе вече фантастично богат и упражняваше немалко влияние върху редица правителства в Европа, Африка и Азия — с помощта на реалната си икономическа сила, но и посредством умело насочвани подкупи за податливи политици и апаратчици във властта. Огромните му холдинги разрешаваха още и тънко да манипулира операциите и дейността на големите банки, борсови къщи, инвестиционни фирми, фармацевтични лаборатории, петролни компании, оръжейни производители и още множество видове промишлени и други дейности в глобален мащаб. Посредством групата „Брант“ пък управляваше малка армия от наемни убийци и шпиони, с чиято помощ действаше тайно и насилнически срещу лични врагове и бизнес съперници. Неотдавна обаче бе осъзнал, че за властта и силата му все още има граници или по-точно препятствия. Колкото и да се бе оказало неприятно, все още се намираха политици, които не успяваше да подкупи или изплаши, корпорации, които не бе в състояние да си присвои, закони и разпоредби, които не можеше да прескочи или отмени.

И затова Малкович се захвана да плете интриги и заговори в търсене на начини да увеличи богатството и властта си поне още десетина пъти. Още непосредствено след студената война бе наемал услугите на различни учени от бившия социалистически блок в областта на разработката на оръжия, на първо място Вулф Ренке. По онова време и плановете му бяха по-прости: възнамеряваше да създаде дискретно дъщерно предприятие някъде под прикритието на който и да е от големите си холдинги. А чрез него да продава неконвенционални оръжия на най-богатите тиранични режими в света срещу големи суми непрани пари.

Тогава обаче Ренке му предложи своята ХИДРА — истинско научно откритие и вероятно най-страшното смъртоносно оръжие с абсолютна точност на действие. И в един наистина съдбовен миг Малкович съзря и точно оцени невероятния му потенциал. Контролът над това неуловимо и непобедимо оръжие, за чиито жертви спасение нямаше, би му дал отдавна търсената сила. С негова помощ би могъл да победи нациите, чиито лидери му се противопоставяха, а в същото време и да възнагради онези, които се съюзяваха с него в грандиозните цели.