Робърт Лъдлъм - Московски вирус

По-късно, пътувайки в лимузината си по краткия маршрут между Кремъл и своите офиси, Малкович мрачно размишляваше върху заплахата на руския президент. Е, накрая тигърът си показа и ноктите, и зъбите, повтаряше си той, мръщейки се. Още една, и то много добра, причина да си помисли за ответни мерки.

Хвърли страничен поглед към Брант. Високият русокос германец се бе полуизтегнал на задната седалка и гледаше през прозореца с невиждащ поглед.

— Този Иванов дали ще успее да залови или убие американците? — попита Малкович тихо.

— Съмнявам се — изгрухтя с досада Брант.

— Защо?

— Защото на милицията и тайните служби поначало не може да се разчита — обясни германецът през стиснати зъби. — Въпреки всичките Дудареви чистки навсякъде са останали прекалено много корумпирани офицери, готови да продават информация и протекция на криещи се от закона лица с достатъчно пари. Малцина са читавите, а пък и сред тях има такива, които вярват в т.нар. „реформистки идеи“. Затова прекалено голяма е вероятността Смит и Девайн да си намерят хора, които ще им помогнат или най-малкото ще си затворят очите и ще ги оставят да избягат. И ако Иванов мисли обратното, значи и той е глупак.

Малкович мълчаливо се замисли върху горчивите, цинични оценки на подчинения си. Разсъжденията на Брант за ниския професионален морал на ФСС и милицията бяха силно обезпокояващи.

— В такъв случай — обърна се той към Брант — продължавайте вашето издирване на Смит и Девайн. Искам да ги намерите, при това максимално бързо. И то вие, а не руснаците.

— Ами 13-о управление? — погледна го другият. — Нали чухте какво каза Иванов? Той ще изисква всяка частица информация, която ние получим — така или иначе. При това ще бъде предостатъчно трудно да търсим американците, без на всяка крачка да се натъкваме на агенти на ФСС.

— Разбирам — кимна Малкович и сви рамене. — Затова в движение пускайте на руснаците достатъчно от информацията, която разкривате за този Смит, колкото да ви оставят на мира. А в същото време напрегнете всички сили вие първи да го откриете.

— Да заловим американците под носа на Иванов ще бъде доста трудно — предупреди Брант. — Но ви обещавам, че моите хора и аз ще се опитаме да направим максималното.

— Не ви плащам, за да се опитвате , хер Брант — натърти Малкович с мразовит глас. — Плащам си, и то предостатъчно, за да успявате . И изрично настоявам да правите съответната разлика, нали така!

— И ако заловя Смит и Девайн живи, тогава какво? — попита Брант спокойно. — Без Иванов да е научил за факта. Тогава какви ще бъдат заповедите ви?

— Ще ги изстискате до дупка — брутално натърти Малкович. — Ще научите за кого работят и какво са научили за ХИДРА досега, каква част от тази информация са предали в САЩ и…

— А сетне?

— Ще ги убиете — отсече Малкович. — Ако се налага, веднага — Обаче смъртта да е бавна. Този подполковник и мадамата с него са ми причинили толкова много неприятности и напрежение, че просто не знам… И за това ще трябва да си платят по най-подходящия начин, нали така?

Москва

В полусъня си Джон Смит чу тихо чукане на външната врата и скочи от канапето, където се опитваше да си доспива. В движение със замах грабна деветмилиметровия макаров от масичката, свали предпазителя и вкара патрон в цевта. В следващата секунда бе застанал с разкрачени крака, готов за стрелба, насочил оръжието към вратата на апартамента. Поемаше въздуха равномерно, балансирайки дишането, и със задоволство забеляза, че ръцете му не трепнаха и за миг — мерникът на пистолета остана все така закован в една и съща точка.

От спалнята безшумно като призрак се измъкна Фиона Девайн също с оръжие в ръка. Пристъпваше меко с босите си крака по грубите дъски на пода.

— Кой е? — запита тя на руски, като променяше теноровите нотки в гласа, опитвайки се да имитира възрастна жена.

Отвън отговори мъжки глас, леко приглушен от дебелата дървена врата.

— Аз съм — Олег.

Смит изпусна въздух — беше познал гласа, още повече използвайки малкото си име, Киров даваше сигнал, че опасност няма. В случай, че е заловен — било от московската милиция, било от някой друг, който ги търси — и действа принудително, уговорката им бе да си каже двете имена.

Свали пистолета, постави предпазителя. Фиона постъпи по същия начин, сетне отиде да свали резетата и отключи вратата.

Високият едър руснак влезе бързо с два тежки куфара в ръце. Посребрените му вежди се извиха леко, когато видя пистолетите в ръцете им.