Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Нерви, а? — попита той. — Е, има защо.

— Как е положението?

Киров остави куфарите на пода и пристъпи към близкия прозорец, дръпна леко пердето и надникна навън.

— Вижте сами — подкани ги той и кимна към улицата долу.

По протежение на целия мост над канала бяха спрени автомобили и камиони. Милиционери в сиви шинели и фуражки се движеха на двойки между превозните средства и проверяваха документите, задаваха въпроси, надничаха в колите. Съседните пресечки бяха блокирани от групи войници със зимни маскировъчни халати и автомати.

— Това са подразделения на Вътрешни войски — спокойно отвърна Киров. — Поразходих се из Москва. На ключовите пресечки и мостовете има проверки, както и на всички важни спирки на метрото.

— По дяволите — измърмори Смит и извърна лице към руснака. — Какво е официалното обяснение?

— Според централните новини вземат се рутинни мерки във връзка с издирването на чеченски терористи — сви рамене Киров. — На едно място обаче успях да се приближа до милиционерите и видях, че имат копия от паспортните ви снимки.

— Значи просто е въпрос на време — въздъхна Фиона.

— Точно така — трезво потвърди Киров. — А сега да се обърнем към фактите. Нямаме никакво време за бавене. И двамата имате нужда от нови документи — съответно нови лица и нови имена.

Смит го изгледа, поразен от нещо, което внезапно му хрумна. Думите на Киров събудиха асоциация някъде в подсъзнанието му. Далечна вероятност може би, недостатъчно ясна възможност. Постепенно още и още дребни подробности — частици от случилите се напоследък неща — започнаха да си идват по местата. И внезапно родилата се теория започна да се оформя, да придобива плът и очертания като внезапно разгорял се на вятъра тлеещ въглен.

— Имена — повтори Джон отривисто. — Ето я връзката, която ни се губеше. Чудехме се защо толкова много хора бяха убити, само за да ни се попречи да вземем бележките. Е, може би отговорът не е толкова труден, само трябва да видим как да стигнем до него, вместо да си блъскаме главите…

— За какво точно говорите, подполковник? — тихо запита Фиона, а по лицето на Киров се четеше същото недоумение.

Внезапно запален от собствената си теория, Джон ги побутна към масичката с разпръснатите по нея бележки.

— Имена — повтори той и с червен молив започна да маркира някои параграфи от тях. — Ето, сами вижте. Еленините записки съдържат имената на първите жертви. На семействата, още и адресите. Нали така?

Другите двама кимнаха, все още не разбирайки мисълта му.

— Е, тук някъде трябва да има друг вид връзка — между починалите и семействата им. Връзка, която ще ни помогне да разберем по-добре как действа това заболяване и какви са източниците му.

— Нищо не разбирам, подполковник — намръщи се Фиона и завъртя глава. — Нали вече говорихме, че не съществува ясна връзка между тези бедни хора — не ги е свързвало нито приятелство, нито семейни контакти, всъщност нищо, което би могло да обясни защо са се разболели и починали при тези ужасни обстоятелства.

Смит кимна утвърдително и потупа бележките с пръст.

— Да, това е вярно. Елена, Валентин Петренко и другите руски учени, работили по заболяването, не са успели да засекат нещо общо или обединяващо звено между четирите жертви. Но ако връзката е нещо по-неуловимо, да речем някаква обща генетична или друга биохимична характеристика? Може би органична уязвимост или съществувало отпреди условие, което прави жертвите особено уязвими спрямо непознатата болест?

— Мислите, че е възможно да се намери нещо подобно ли? — запита Киров. — При сегашните условия?

— Да, мисля — отново кимна Смит и го погледна в очите. — Но няма да е лесно. Първо ще трябва да намерим начин да разговаряме със семействата на покойните. И ако успеем да ги убедим да ни дадат кръв, тъканни и ДНК проби, една добре организирана поредица от лабораторни изследвания вероятно ще установи възможните общи характеристики.

— Ако мога да попитам, как ще ги свършите тези неща при положение, че сте в списъка на най-търсените от Кремъл хора, а по улиците гъмжи от милиция, агенти и войници? — доста сухо подхвърли Киров.

— Ами да, ето това е номерът — с насилена усмивка отвърна Смит. — Имаше една приказка, нещо от рода на „Страх ли те е от мечки, не ходи в гората“, нали така беше? Е, приятели, мечка страх, мен не страх… Крайно време е да започнем да си изкарваме заплатите, нали?

Берлин

Разположен в гора и около нея, както и край няколко малки, но прекрасни езера, Грюневалд е един от най-елитните и скъпи райони в Берлин. Построените навремето къщи и вили там са на доста голямо разстояние една от друга, заобиколени с чудесно оформени и пейзажно стилизирани терени, каменни стени, жив плет и горички.