Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Голям служебен пикап, боядисан в червено и бяло — цветовете на „Дойче Телеком“, — бе паркиран на „Хагенщрасе“, една от най-широките квартални улици в Грюневалд. Следобедът преваляше, а увисналото ниско над хоризонта бледо зимно слънце хвърляше дълги тъмни сенки по пътното платно. Времето беше ужасно студено, затова навън, в мразовития въздух, хора почти нямаше. Покрай автомобила мина бягащ за здраве мъж с шкембе и слушалки на ушите, мрачно концентриран върху възложената му от личния лекар задача, която, изглежда, облекчаваше донякъде с помощта на музиката от уокмена. Пуфтейки тежко, той скоро зави на първия ъгъл. След него се зададе възрастна двойка, излязла на следобедна разходка с треперещ от студ, видимо недоволен териер. Скоро и те се стопиха в далечината.

В кабината на пикапа с работещ двигател зад волана седеше Ранди Ръсел, отпуснала крака напред. Стройната й елегантна фигура бе скрита в обикновен сив работен комбинезон, на ръцете носеше тънки кожени ръкавици, на главата — проста черна бейзболна шапка, която прикриваше късата й руса коса и ушите. Често-често поглеждаше часовника и нетърпеливо се питаше колко ли още ще се налага да чака тук.

Погледна си ръкавиците и устните й се извиха в крива усмивчица — щом ще мързелува тук до безкрайност, какво друго й остава, освен да задъвче кожата, а сетне и ноктите, колко му е?

— Прислугата се раздвижва — прозвуча внезапно женски глас в скритите в шапката й слушалки. — Изглежда, че приключват за деня и си тръгват. Сега ще минат покрай теб.

Ранди се поизправи и се загледа в излизащото от алеята пред недалечния съседен дом старо, очукано ауди. Прислужниците бяха двойка незаконно влезли в Германия словашки имигранти, на които Улрих Кеслер плащаше по някоя и друга пара да му чистят, готвят и поддържат градината. Сега се връщаха в мъничкия си, вероятно мизерен апартамент в далечните берлински предградия. Аудито стъпи на „Хагенщрасе“, свивайки вляво, и мина край пикапа с Ранди. Тя проследи в страничното огледало стопсветлините му, докато изчезнаха.

— Какво прави нашето момче Кеслер? — попита тя в защипания за яката й микрофон.

— Още е в кабинета — докладва този път мъжки глас — беше офицерът от ЦРУ, който следеше движенията на Кеслер в сградата на ФКП. — Потвърдихме информация, че довечера е канен на големия прием, който дава канцлерът. Според досието му Кеслер е първокласен подмазвач и в никакъв случай няма да изпусне сборището на германския политически елит, значи спокойно можеш да се възползваш.

— Отлично — зарадва се Ранди, усещайки, че досегашното притеснение от дългото изчакване я напуска. — Влизам незабавно.

И без да се бави повече, включи на скорост и потегли по алеята пред вилата на Кеслер, която се извиваше между високите дървета. Сградата бе строена в началото на миналия век в стила на английските едуардиански жилища с имения наоколо. Беше красива, бляскаво бяла, с обрасли със зелен бръшлян стени и широка веранда, опасваща дома на втория етаж.

Ранди заобиколи постройката и спря до големия гараж, който някога е служил за конюшня и помещение за каляските. Измъкна се от пикапа, застана неподвижно, огледа се и се ослуша. Не долови нищо — нито звук от къщата, нито движение отвън сред дърветата.

Сетне от автомобила измъкна бойна жилетка с множество джобове и я облече над гащеризона. В нея вместо обичайните оръжия и експлозиви сега носеше голям набор универсални инструменти, шперцове и електронна техника. Заобиколи дома отново и тръгна към парадния вход. Бе сигурна, че това е единствената врата, на която не са сложени резета или допълнителни заключващи механизми.

Клекна, внимателно огледа ключалката и извади от джобовете подходящите инструменти. Бяха сложен шперц и шило с кука, които вмъкна в процепа за ключа, сетне спря и заговори тихо в радиомикрофона.

— На вратата съм, Карла — каза тя на офицера, който пазеше в автомобил от другата страна на вилата. — Дам ли знак, пускай обратното броене. Трийсет секунди. Разбрано?

— Разбрано — отвърна по-младата жена. — Трийсет секунди, имаш ги.

— Чуваш ли ме, Майк? — попита веднага след това, този път обръщайки се към електронния експерт от екипа й.

— Отлично, Ранди, на разположение съм — отвърна техникът спокойно.

— Добре — отвърна тя и отново огледа внимателно околността.

Вилата не беше далеч от улицата, всеки минувач би могъл да забележи как клечи пред вратата и човърка нещо. Ето още една причина да побързам, рече си строго и пое дълбоко дъх, чувствайки хладния въздух да навлиза в дробовете й.