Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Ранди придърпа стол, намести го до Бенет и седна.

— Получих повикването, Кърт — рече тя на старшия експерт, нисък изнервен човек със силно оредяла коса и очила с дебели рамки. — Какво можеш да ми кажеш дотук?

— Че и най-смелите ти подозрения се оправдават — отвърна той и се усмихна, показвайки едри зъби. — Там, във ФКП, си имат лошо момче, и то много лошо, нечия къртица вероятно — поне що се касае до професор Вулф Ренке.

Ранди изпусна въздуха шумно, сякаш огромно бреме падна от раменете й. Колкото повече бе проучвала миналото на Ренке, толкова по-силно бе започнала да вярва, че някои си достатъчно високо горе в германската съдебна йерархия го прикрива и покровителства. Иначе как този водещ специалист в областта на биологичните оръжия бе избегнал ареста след падането на Берлинската стена? И как бе успял да пътува по света и да попада все в държави, където се нарушават международните закони и норми — Ирак, Северна Корея, Сирия и Либия, наред с още други?

От друга страна, едно бе да е сигурна в интуицията си, съвсем друго — да влиза без разрешение в архивите на ФКП с риск да се влошат отношенията на ЦРУ с германския му съюзник. Е, сега, след думите на Бенет, чувстваше огромно облекчение — рискът се оправда. Истински се зарадва да чуе, че е била права. Иначе, ако операцията се бе издънила, баровците в Ленгли като едното нищо щяха да си измият ръцете с нея и да я хвърлят на вълците. И пак биха могли да го направят и в бъдеще, но вече няма да могат да твърдят, че тя не е била наясно с фактите.

Усмихна се и се наведе към Кърт.

— Е, моля те, покажи ми тогава.

— Повечето от изтеглените от ЯНУС файлове са съвсем ненужни — говореше Бенет, пръстите му летяха по клавиатурата на единия компютър, на екрана му светкавично се появяваха документ след документ и все така мигновено изчезваха във виртуалното електронно небитие. — Обикновени, стандартни доклади за Ренке, много подобни на онези, които имаме в изобилие и в нашите бази данни — донесения, слухове, дочути от агентурната мрежа, споменават се различни източници, които твърдят, че са го виждали тук или там, било наистина, било припознаване, рутинни проучвания по поръчка на висшето началство… ей такива работи и нищо особено важно.

— Е, какво тогава е по-различното?

— По-различното, Ранди, е… — рече Бенет, отново ухилен до ушите, и направи кратка пауза за театрален ефект — … е, че компютърът на ФКП е пълен с призраци.

— Призраци ли? — запита Ранди, без да разбира какво точно иска да каже Бенет.

— Изтрити файлове и електронна поща — обясни електронният експерт. — Виж, повечето програми и управляващ софтуер имат една обща слабост, поне от гледна точка на някого, който би искал да изтрие инкриминиращи го документи или записи.

— Кажи направо, де!

— Ами натискаш клавиша „изтрий“ и цял файл изчезва — пуф! И го няма. Да, мислиш си, че е изчезнал завинаги, разпаднал се на байтове и невъзстановими частици информация, ама не е така. Той е само складиран, избутан е на друго място, в очакване да освободи заеманото пространство, когато то стане нужно на редактора. Обаче електронната поща и повечето файлове обичайно не заемат много пространство — особено на мощните компютри и свързаните в мрежа системи — и затова си остават и след стандартния начин на изтриване. Стоят си там някъде и могат да бъдат възстановени със съответен софтуер.

— Чакай, пппочакай малко — заекна Ранди. — Значи ти това си го имал предвид при създаването на ЯНУС, нали?

— Именно. Имали сме го предвид.

— Ама виж, пак да попитам, стандартните програми в една система не изтриват ли дадения файл допълнително? — усъмни се Ранди отново.

— Изтриват — съгласи се Бенет. — Много от частните потребители — компании, пък и държавните институции ги използват рутинно днес. Но за това трябва да се даде допълнителна команда, а повечето хора не си правят труда да се връщат и да търсят в системата къде и какво от старите, предполагаемо изтрити, файлове си стои или не си стои.

— Значи това са въпросните призраци, за които говореше?

— Точно така — потвърди техническият експерт. — Именно затова стигаме до заключението, че някой в самата служба ФКП прикрива Вулф Ренке. И успяхме да измъкнем някои много интересни нещица.

Бенет напечата няколко команди и на екрана на първия компютър се появи текст. Ранди се зачете в него. Минаха няколко минути, а Бенет прелистваше страница по страница. Документът бе цифрова версия на официалното досие на Ренке от архивата на източногерманското правителство заедно с черно-бялата му снимка, отпечатъци на пръстите, подробно физическо описание, биографични бележки за раждането му, образованието и научноизследователската работа. На фотографията се виждаше закръглено, с увиснали бузи лице с къдрава черна коса и дебели, рунтави вежди.