Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Изражението на Кастила се измени, той стисна зъби.

— Продължавай.

— Руски лекари са се свързали с двама от най-добрите ми оперативни агенти — Фиона Девайн и Джон Смит — поотделно и в двата случая. Говоря за медици, които са участвали в опитите за лечение. За съжаление и двамата са били убити, преди да успеят да им предадат оригинали или копия от съответните изследвания и историята на заболяването. Първият умира при доста загадъчни обстоятелства на московска улица преди две денонощия, предполага се от инфаркт. Другият е убит в Прага вчера.

— От руснаците ли?

Клайн смръщи лице.

— Може би.

Отвори куфарчето и извади черно-бяло принтирано копие на снимка паспортен формат, същата, която Смит бе изпратил по-рано. Лицето на нея бе тясно, със студени, мъртви очи.

— Ето този тип е лидерът на екипа убийци в Прага. Пуснах я за сравнение в нашите компютри и веднага излезе в базата данни на поне половин дузина разузнавателни организации, полицейски и федерални институции, и то почти във всички случаи с едни и същи бележки: „Търси се настоятелно“ или „При задържане да се действа с повишено внимание. Изключително опасен“.

Президентът пое снимката и прочете написаното в долния край име.

— Георг Дитрих Лис? Германец ли е? — запита с изненада.

— Източен германец — уточни шефът на Първи отдел. — Когато пада Берлинската стена, баща му е бил високопоставен служител в Щази — Министерството за държавна сигурност на комунистическото правителство на ГДР. Лис-старши, бащата, сега излежава доста дълга присъда за различни престъпления срещу германския народ.

Кастила кимна. Сетне потупа снимката с пръст.

— А синът?

— Също член на тайната полиция — отвърна Клайн. — Бил е младши офицер в подразделение на Щази, носило името на съветския чекист Феликс Дзержински, всъщност охранителното звено на източногерманското правителство. Било нещо като преторианска гвардия. Попаднах и на слухове за това, че бил още и член на екип за мокри поръчки, наричат ги и „черни операции“, използван от онзи режим за убийства на неудобни хора, политически дисиденти, дори и чуждестранни журналисти, които обичат да си врат носа навсякъде и да пишат неудобни неща.

— Прекрасно — изръмжа Кастила с отвращение.

Клайн кимна.

— Особено очарователен човек, както се вижда — гадняр и половина. Нека да използвам научната дума — хладнокръвен социопат първа степен и в това отношение всички източници са единодушни. В Берлин са издадени заповеди за задържането му още при обединението на Германия, обаче той е напуснал страната, преди местната полиция да започне издирването му.

— А според теб сега за кого работи или поне кой му плаща? Всъщност за последните 15 години, ако сметката ми е точна — попита президентът.

— Смятаме, че напоследък е на служба в организация на име „Група Брант“ — отвърна Клайн. — Това е доста сенчеста, работеща на хонорар и свободна практика разузнавателна групировка. Базирана е в Москва.

— Пак Москва — въздъхна президентът и захвърли снимката върху масичката пред себе си. — А на тази група „Брант“ кой й дърпа конците?

— Информацията ни е много схематична за нея — веднага призна Клайн. — Не знаем много за структурата, нито за истинските й източници на финансиране, макар и иначе да изглежда, че са доста богати. В същото време има различни слухове, че агенти на групата понякога работят за руското правителство на еднократен договор или на парче, както се казва. Провеждат наблюдение или наказателни операции срещу чеченски изгнаници или изпълняват смъртни присъди на хора извън обсега на Кремъл.

— По дяволите, какво говориш, Фред! — вдигна ръце Кастила.

— О, има и още — поклати глава Клайн и се наведе напред в стола, а лицето му придоби още по-мрачно изражение. — Направих някой напълно дискретни запитвания. Излезе, че същата болест или нейна разновидност очевидно преследва всички върхови специалисти по съветско-руската тема във всяко важно западно разузнаване: английското МИ-6, германското БНД, френското ДЖСЕ и други.

— Ослепяват ни — коментира Кастила внезапно, — … лишавайки ни от точни информационни анализи. Използват болестта като оръжие. Избивайки най-добрите ни разузнавателни аналитици, някъде някои хора се надяват все по-трудно да разбираме какво точно става в Русия днес.

— Възможно е, дори е много вероятно — съгласи се Фред Клайн и отвори куфарчето отново, за да извади лист хартия с посочени имена и местонахождения. — Започнахме също да следим отблизо информационно-осведомителните институции и медицинските бази данни в световен мащаб. Търсим сведения за описани подобни случаи на заболяване със същите симптоми. Доста усилие ни струва, но досега сме намерили ето това…