Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Президентът взе от ръката му листа и се зачете мълчаливо. След малко подсвирна високо.

— Украйна. Грузия. Армения. Азербайджан. Казахстан. Всичките до една са бивши съветски републики, граничещи с Русия.

Клайн отново кимна.

— И всички заболели мъже или жени са сред ключовите военни и политически лидери на съответната страна. А в резултат на наблюденията стигаме до още един извънредно важен извод: повечето от хората, които поемат задълженията и постовете на покойните, са или недостатъчно компетентни, или най-тясно свързани с руските интереси.

— По дяволите! — изруга Кастила и се намръщи. — Този кучи син Виктор Дударев! Руснаците веднъж вече се опитаха да окажат натиск около президентските избори в Украйна и се провалиха, нали? А после се наложи и публично да се дистанцират. Това очевидно е задвижило и някои други механизми — доста по-силови. Е, може би Кремъл отново играе същата игра, но този път в далеч по-голям мащаб.

— Почеркът определено подсказва нещо, да не кажа, че е същият — бавно рече Клайн.

Президентът изгледа стария си приятел и по широкото му лице се мярна далечно подобие на пресилена усмивка.

— Искаш да кажеш да не прибързвам с открити нападки, защото още не сме съвсем готови?

— Решенията ги взимаш ти, Сам — отвърна Клайн и се изкашля тихо. — Но ще ти призная веднага, че в момента сме много силни на теория и доста слаби по отношение на твърдите факти. А при сегашните обстоятелства в света не съм сигурен как ще бъде приета една неподкрепена с достатъчно факти американска декларация относно мръсните дела на Русия.

— Така е — рече Кастила и широките му рамене увиснаха, сякаш точно в момента поемаше цялата тежест на ситуацията. — Кога справедливо, кога не съвсем, но през последните години ни възприемат като нация, която постоянно вдига шум около недоказуеми твърдения. И в резултат на това съюзниците и приятелите ни от НАТО са готови да вярват, че сме склонни да преувеличаваме опасностите. А появи ли се противоречива информация, тутакси са готови и да ни изоставят. Успяхме да си възвърнем авторитета след кризата около Движението на Лазар , но все още има да се работи по въпроса.

Президентът се замисли и лицето му отново се смръщи. Очите му се спряха на много стар осветителен глобус в дъното на стаята.

— Едно нещо мога да кажа със сигурност. Никой в Лондон, Париж, Берлин или Варшава няма да ни благодари за евентуално поемане на риска относно възраждане на противопоставяне от типа на студената война. Пък и в момента едва ли сме в добра форма за открит конфликт с руснаците — голяма част от армията, от ресурсите на ВМС и ВВС са ангажирани по различни части на дяволското земно кълбо. Не и само с наши сили, искам да кажа.

Сетне направи пауза, отново замислен за създалото се положение. След малко поклати глава и се изправи.

— Добре, така да бъде. Не можем да върнем назад събитията от близкото минало. Това означава, че трябва да намерим доказателства, с които да убедим съюзниците да ни подкрепят, ако това е необходимо. Струва ми се, че първата поява на болестта в Москва е ключова във всяко отношение.

— Напълно съм съгласен — откликна Клайн, сега от очите му лъхаше хлад. — Очевидно е, че някой ликвидира последователно всички, които пожелаят да ни кажат нещо по въпроса.

— И още нещо е ясно — допълни Кастила и поклати глава недоволно. — На ЦРУ не мога да разчитам да оглави работата по въпроса. Неговите хора в момента не са подготвени да действат ефективно в Москва — поне не и под прикритие. Ние така се съсредоточихме върху това да сме любезни с руснаците, за да ги направим наши съюзници в борбата срещу тероризма, че просто… А Ленгли посвети цялото си време и енергични усилия да създава работни отношения с техните служби за сигурност, вместо да работи по създаването на агентурна мрежа с дълбоко прикритие в Кремъл. Ако сега настоя Московската секция да завърти нещата поновому за толкова кратко време, току-виж съм объркал тамошните хора още повече. И накрая ще завършим с дипломатически скандали и взаимни обвинения — така че повече никой наистина няма да ни вярва.

Извърна лице към Клайн и в очите му блесна искрица смях.

— Е, все пак оставате ми ти и твоят екип, Фред. Нападение и център, нали така. Нека това разследване бъде приоритетно. Но трябва да е максимално бързо и по възможност адски дискретно.

Клайн кимна — отлично разбираше как стоят нещата.

— В Москва вече имам действащ екип, малък е, но пък за сметка на това отличен — рече той и измъкна кърпата от джоба, за да почисти очилата си, сетне ги сложи и добави: — И още нещо в плюс — съвпадение е, но е добре дошло: имам човек наблизо, готов да действа. Отлично обучен, находчив, издръжлив, при това вече е работил в Русия. А най-хубавото е, че е медик, има съответното обучение и научни познания, за да разбере в дълбочина каквато и информация успеят да изровят заедно.