Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Поне двайсет хиляди, а може би и два пъти повече. Зависи колко от собствените му работници и семействата им ще изпълнят заповедта му.

— О, много добре — засмя се открито мъжът с широкото лице. — Значи ще им осигурим мило, топло посрещане… и ще демонстрираме на ужасения свят докъде може да стигне Киев в екстремните си мерки за разгром на мирна демонстрация. И то сред етническите руснаци…

— А ти събра ли нужната информация?

Другият кимна уверено и потупа цифровия фотоапарат.

— Тук са образите, нужни за детайлно планиране. Останалото е само малко математика.

— Сигурен ли си? Иванов ще настоява за абсолютна точност и сигурност. Нужно му е мащабно, хладнокръвно клане, а не патетично сбиване. То така лесно не…

Другият се ухили.

— Отпусни си душата, Генадий Аркадиевич. Дай го малко по-весело. Шефовете ще си получат нужното извинение. Ти достави достатъчно експлозиви, особено RDX, и само гледай как така наречената Желязна колона ще изхвърчи чак до луната.

Близо до Орвието, Италия

Древният и много красив умбрийски град Орвието е кацнал високо на вулканично плато над просторната долина на река Паля, почти на половината път между Рим и Флоренция, а острите, високи скали около града са играли ролята на естествена крепостна стена хилядолетия наред.

От главната магистрала точно под скалите се отклонява второстепенен път, който се извива в западна посока и по склоновете на нисък масив срещу Орвието. На билото му са разположени няколко свръхмодерни сгради от стомана и стъкло, а целият комплекс е ограден с висока решетеста ограда, върху която са опънати остри като бръснач жици.

Надписите на главната порта уведомят посетителя, че тук се намира главното управление на Европейския център за проучване на населението (ЕЦПН) Главната задача на центъра е да изучава свързаните с генезиса и миграцията на европейското население исторически процеси във времето, както и генетичните му тенденции. Придадените към разните лаборатории учени рутинно обикаляха континента и Северна Америка, за да вземат проби на ДНК от различни общества, комуни и етнически групи в рамките на широк спектър от историко, генетично, медицински изследователски проекти.

Рано в сивата влажна утрин през портата мина черен мерцедес и спря пред отделена от другите постройки голяма сграда. От автомобила излязоха двама високи и широкоплещести мъже с кожени шапки и тъмни на цвят палта. Единият, синеок с типично високи славянски скули, остана на място до колата, докато вторият закрачи към заключения главен вход на сградата.

— Име? — запита глас с груб италиански акцент от интеркома до солидната метална врата.

— Брант — отвърна едрият мъж ясно и бавно извърна лице към окачените над вратата камери, за да могат да го сканират ясно в анфас и профил.

Мина малко време, докато електронният образ бе прехвърлен за сравнение в базата данни на централния сървър в системата на сигурността. Тогава интеркомът изпука отново и гласът рече:

— Имате разрешение за влизане, сеньор Брант. Моля, въведете идентификационния код.

Мъжът набра десетцифрено число на клавиатурната ключалка до входа и чу как се задвижиха механизмите за отваряне. Вратата се отвори и го допусна в ярко осветен коридор. Пред първата врата вдясно — видимо помещението на охраната — стояха двама мъжаги със смръщени лица, държаха автомати в ръцете и го гледаха втренчено. След секунда първият учтиво посочи намираща се наблизо закачалка.

— Моля ви, г-н Брант, тук оставете дрехата, шапката и оръжието си.

Посетителят се усмихна леко. Доволен бе, че разпоредената лично от него процедура за проверка при влизане се спазва точно, при това дори и спрямо самия него. Това бе окуражително на фона на получените преди това неприятни новини от Прага. Свали връхната си дреха, разкопча раменния кобур и го извади изпод сакото заедно с валтера в него. Окачи ги на посочената кука, после свали и кожената шапка, под която се показа късо подстригана светлоруса коса.

— Доктор Ренке е уведомен за пристигането ви — обади се отново първият охранител. — Очаква ви в главната лаборатория.

— Много добре — кимна отривисто Ерих Брант, човекът с кодово име Москва едно.

Главната лаборатория заемаше почти половината сграда. Навсякъде имаше компютри, много апаратура, сред която подобни на големи кутии ДНК броячи, синтезатори, техника за хроматографски анализ, микроцентрофуги и електропоратори за манипулиране на ДНК в живи клетки. На широки рафтове бяха грижливо подредени запечатани съдове с различни реактиви, ензими и други химикали. Поредица затворени врати водеха към изолатори, където отглеждаха различни вирусни и бактериологични култури и друг материал. Навсякъде светеше от чистота, лаборантите и учените носеха стерилни престилки, ръкавици, марлени маски, а някои и пластмасови лицеви шлемове. Немалък по брой персонал се въртеше сред сложната апаратура, участвайки в прецизно дефинираните етапи на програмата за разработка на всеки отделен уникален вариант на ХИДРА.