Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Кого имаш предвид? — с любопитство запита Кастила.

— Подполковник Джонатан Смит — тихо отвърна Клайн.

17 февруари

Полтава, Украйна

Полтава е разположена по средата между промишления град Харков и столицата Киев, заема голямо трихълмие сред огромната и иначе лишена от отличителни характеристики украинска степ. В центъра на града има голям кръгъл площад, главните улици и булеварди тръгват от него във всички посоки, а в самото му сърце се издига Желязната колона на Славата. На върха й е разперил крила златният имперски орел, а наоколо са наредени старовремски топове. Този внушителен монумент е издигнат през 1809 г. в прослава на цар Петър Велики, разбил преди един век шведските нашественици и казашките им съюзници — решителна победа, осигурила на Русия трайно господство в района.

Около площада се редят големи сгради в неокласически стил — те са предимно правителствени и са строени през деветнайсети век. Прозорците на горните им етажи гледат точно към Колоната на Славата.

Днес пред един от тези отворени прозорци стоеше Леонид Ахметов, председател на полтавската регионална парламентарна група, и гледаше навън, към златния орел. В момента този едър, белокос политик и бизнес олигарх бе доста ядосан, мърмореше под нос и изведнъж рязко затръшва двойните прозоречни крила.

— Май не одобрявате гледката, така ли? — сардонично запита посетителят му — облечен в неугледен костюм възслаб мъж с тясно лице, седнал на стол пред голямото и красиво бюро на домакина.

Ахметов се намръщи още повече.

— Някога ме радваше, дори ме възхищаваше — изръмжа той ядно. — Но за мен днес тази колона е само един неприятен спомен за нашия срам и унизителното ни преклонение пред упадъчния Запад.

И двамата говореха на руски — първия език на почти половината от украинците, заселени предимно в източните промишлени райони на страната. Неотдавнашните президентски избори — две отделни политически събития, първото анулирано поради обвинения за измами и фалшифициране, бяха разделили страната на два враждебни лагера. Единият бе силно авторитарно настроен и настояващ за възобновяване на връзките с Москва, а другият — по-демократичен, ориентиран към Европа и Запада. Ахметов и обкръжението му бяха сред местните лидери на проруската фракция. В същото време те контролираха полтавската промишленост и бизнес.

— Матушка Рус никога не е изоставяла верните си чада, никога не ги е забравяла — обади се мъжът с тясното, слабо лице.

Говореше тихо и очите му станаха зли.

— Както не е забравяла и предателите.

Високият, натежал олигарх се изчерви силно.

— Аз не съм предател — изръмжа той. — И аз, и моите хора бяхме готови да тръгнем срещу Киев още преди месеци, тъкмо до онзи миг, когато вашият президент Дударев постигна своето „съгласие“ с новото правителство. А когато Кремъл ни изтегли чергата изпод краката, както се казва, то бе така неочаквано, че какво друго ни оставаше, освен да се примирим с новия ред?

Другият повдигна рамене.

— Онова, което заклеймявате, наричайки го „съгласие“, е само един дребен тактически ход, можем и отстъпление да го наречем. Решихме просто, че сега не е време за открито противоречие с американците и европейците.

— А сега вече е време, така ли? — присви очи Ахметов.

— Скоро — отвърна гостенинът. — Много скоро ще му дойде времето. А вие трябва да си изпълните ролята.

— И какво трябва да направя аз?

— На първо място, искаме да организирате обществена демонстрация, хубаво е да съвпадне с Деня на защитниците на родината, тоест 23 февруари — отвърна посетителят. — С други думи, масов митинг с искания за пълна автономия от Киев и по-тесни връзки с Матушка Рус…

Олигархът слушаше внимателно и клатеше глава, а възбудата му видно растеше, докато гостът от Москва предаваше нарежданията на Кремъл.

Един час по-късно московчанинът напусна сградата на полтавската регионална администрация и спокойно закрачи към Желязната колона на Славата. От неголямата група деца, разглеждащи монумента, се отдели висок мъж с широко, приятелски настроено лице и окачен на врата фотоапарат. Беше негов колега. И двамата работеха в 13-о управление на руската Федерална служба за сигурност.

— Е? — кратко запита високият.

— Нашият приятел Ахметов се съгласи. След шест дни той и поддръжниците му ще излязат на този площад, ще тръгнат от ей там — при колоната — отвърна ниският.

— Колко хора ще изведе?