Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Благодаря ти, Естел — рече Кастила най-сериозно.

— Тази вечер Първата дама ви очаква за вечеря в резиденцията — напомни му тя с остър глас, наблягайки на някои думи, — Точно в седем.

Кастила отново кимна, този път на устните му заигра тънка усмивка.

— Не се притеснявай. На Каси можеш да кажеш, че ще се появя. Жив или мъртъв — там съм.

Естел Пайк изпръхтя неодобрително.

— Наистина се надявам да е така, сър.

Кастила изчака вратата да се затвори след нея и усмивката му угасна. После се изправи рязко и закрачи през Овалния кабинет към съседното помещение — неговото лично неприкосновено пространство. Там имаше удобна мебелировка и препълнени с книги рафтове. Както и сходният по размери и предназначение кабинет в семейната част на Белия дом, това място отразяваше изцяло личните му вкусове. Застанал прав, пред камината го очакваше среден на ръст, леко оплешивяващ мъж в измачкан син костюм. Любуваше се на една от няколкото картини на стената, изобразяващи стария американски Запад, и в едната ръка държеше поизтрито кожено куфарче.

Като чу отварянето на вратата, Натаниел Фредерик Клайн извърна поглед от картината на прочутия американски художник, илюстратор и скулптор Фредерик Реминтгън, взета временно от Националната художествена галерия. На картината бе представено сражение — малоброен кавалерийски патрул, хората смъртно изморени, с изпити лица и в изпокъсани униформи, водят може би последния си бой. Залегнали около пресъхнал пустинен кладенец, зад импровизирана барикада от труповете на избитите коне, отчаяно изстрелват последните си куршуми. Оръжието им е старомодни карабини „Спрингфийлд“, от онзи модел с барутниците.

— Позната идея, а? — тихо подхвърли Кастила. — Прекалено много врагове, помощта все не стига.

— Може и така да е, Сам — отвърна шефът на Първи отдел и повдигна тесните си рамене. — Но пък има и друго — никой рационално мислещ човек няма да ти каже, че е лесно да си единствената световна свръхсила и в тази си позиция да бъдеш любимият на всички герой.

Президентът направи гримаса.

— Вярно е това, Фред. Пък и алтернативата едва ли е за предпочитане. Май е по-хубаво да си почтен, макар и не особено популярен, едрогабаритен силов герой, отколкото дребен, съжаляван от всички нещастен малчо.

Кимна с глава към намиращото се в съседство черно кожено широко канапе.

— Давай, Фред, сядай. Пак сме изправени пред поредната сериозна ситуация. Ще имам нужда от повече информация.

Кастила изчака Клайн да се настани удобно, после сам седна в облечено също в кожа кресло от отсрещната страна на ниската масичка за кафе.

— Ти видя ли списъка със заболелите аналитици — разузнавателни и политически? — попита президентът.

Клайн кимна и въздъхна. През последните две седмици на работа или в дома си бяха тежко заболели повече от десетина от най-добрите правителствени експерти по военните, политическите и икономическите въпроси, свързани с Русия и бившия съветски блок. Болестта им бе видимо смъртоносна, неизвестна на лекарите.

— Напоследък по цял ден периодично ме информират за състоянието им — каза президентът мрачно. — Трима са вече покойници, останалите са подложени на интензивно лечение, но състоянието им се влошава постоянно и краят се вижда. Лоша работа. Още по-лошо е, че никой — нито в болниците, нито в центровете за контрол на особено опасните заболявания, нито дори в АИМИИБ — не успя да идентифицира източника и причините. За успешно лечение пък изобщо да не говорим. Досега са приложили какви ли не комбинации — антибиотици, антивирусни и антитоксинни препарати, химио– и радиотерапия. И няма положителни резултати. Който и да убива нашите хора, той е изцяло извън нашата медицина и вероятно доста изпреварил постиженията й.

— Гадна работа — съгласи се Клайн, зад очилата в метални рамки очите му изглеждаха силно зачервени. — Само че да ти кажа, Сам — това не е първата поява на същото мистериозно заболяване.

Кастила повдигна вежди.

— Така ли?

— През последните четирийсет и осем часа получихме съобщения за няколко човека, починали от досега неизвестна на медицинската наука болест със същите симптоми — тихо добави Клайн. — В Москва. И то още преди два месеца. Никакви подробности не са изтекли на Запад, защото от Кремъл са наложили строго информационно ембарго и са заплашили най-сериозно всички специалисти, които знаят нещо по въпроса. Всъщност взети са извънредни мерки за сигурност относно изтичането на информация.