Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Добре — откликна шефът. — Имаш резервация в хотел „Асканишер Хоф“ на „Курфюрстендам“. Там ще бъдеш незабележим, ще си починеш ден-два в пълно спокойствие — докато решим как да действаме.

Смит поклати глава, познаваше мястото — някогашното сърце на Западен Берлин, и все още активен център на търговия и туризъм. Дори и зимно време няма да е трудно да се смеси с множество туристи и пътници, тълпящи се по тамошните улици и ресторанти, и съвсем да се изгуби сред тях.

— Какво е новото ми прикритие? Джон Мартин имам предвид — попита той.

— Представител на фармацевтична фирма, останал си за няколко дни в Берлин след участие в конференция по линия на продажбите — изреди Клайн. — Мислиш ли, че ще имаш някакви проблеми в тази насока?

— Едва ли — убедено рече Смит. — Има само още едно нещо.

— Казвай.

— Искам да ти изпратя една снимка — ще я сканирам и ще ти изпратя — продължи Джон. — Човекът, който уби Валентин Петренко и на два пъти се опита да ликвидира и мен. Вече е покойник, но си струва да се пусне за сравнение с архивна база данни. Сигурен съм, че някъде ще излезе нещо.

— Вероятно, подполковник — рече сухо Клайн. — Добре. Изпрати я. Ще им кажа да се приготвят.

Недалеч от руско-грузинската граница

Изолираният град Алагир е разположен в северния край на Ардонската долина, дълбоко сред хълмистите подножия на Кавказките планини. Някъде седемдесет километра на юг се намира вечно затрупаният със сняг проход Роки на височина около две хиляди и осемстотин метра, той води към оспорваната грузинска територия на Южна Осетия. Тамошните планини са масивни скални колоси със снежно-ледена покривка, а покаже ли се луната, те заблестяват белезникаво под лъчите й и се извисяват като непрекъсната, солидна стена по целия източен хоризонт.

Бляскави, мощни дъгови светлини огряваха алагирското жп депо, превръщаха нощта в ден. Здраво изпотени въпреки минусовите температури, руски войници от бойна инженерна част пъплеха като големи мравки по дългия товарен влак с три мощни локомотива, чиято композиция се бе извила като змия в депото. Облечени в зимни камуфлажни униформи, военнослужещите работеха на високите вагони, разкопчавайки дебелите платнища, под които бяха замаскирани танкове Т-72, самоходни 122-милиметрови оръдейни установки, гъсенични БМП-2 и колесни бронетранспортьори БТР-90 — всички хванати с метални скоби за вагонните платформи за по-голяма сигурност.

Други подразделения извозваха свалените бронирани машини и ги качваха на високи рампи, откъдето ги товареха на дълга редица огромни камиони с открити товарни каросерии. Това бяха специализирани танкови транспортьори, които щяха да ги пренесат още по-навътре в почти изцяло скалистата долина. Други също специализирани машини със снегорини и резервоари за сол и пясък стояха в началото на конвоя, готови да поведат тежко натоварените камиони по заледените, извиващи се опасно пътища към планините.

Добре затоплен в подплатен с кожи боен шинел, командващият руската Северна кавказка военна област (СКВО) генерал-полковник Василий Севалкин стоеше до щабния си автомобил и наблюдаваше операцията с нескрито задоволство. От време на време поглеждаше часовника и кимаше одобрително. Сега вдигна ръка и махна към един от подчинените си, офицер от инженерите.

Последният — майор по чин — притича, застана мирно и отдаде чест.

— Е? — попита кратко Севалкин.

— Свършваме след по-малко от час, г-н генерал — докладва майорът отчетливо.

— Много добре — изсумтя генералът, доволен, че собствената му прогноза се потвърждава, и мислено преповтори задачата си.

Целият конвой танкове, самоходни оръдия и пехотни бронетранспортьори ще се изнесе от Алагир, преди да е минал поредният американски спътник. А на същия товарен влак ще бъдат качени монтирани от стандартни сглобяеми части превозни средства за отвличане на вниманието. Те ще бъдат на място с отлична видимост край жп възела до Беслан — когато мине американският сателит, да снима колкото си иска. Снимките ще показват само още една рутинна пратка военно оборудване за руските части, които се бият с чеченските бунтовници западно от възела.

Севалкин потри ръце и се усмихна хладно. Не след дълго ще преведе цялата техника, оръжие, муниции и бойците на цели две мотострелкови дивизии, 27-а гвардейска и 56-а и ще ги разположи на тайни позиции на удобно за нападение разстояние от малката република Грузия. Макар и двете дивизии да са снабдени предимно с по-стари, второешелонни танкове и друга подобна техника, тяхното оръжие е далеч по-модерно и превъзхождащо всичко, с което разполагат зле организираните грузински въоръжени сили отвъд границата.