Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Облечената от глава до пети в безформена черна абайя жена скъси разстоянието между двамата с една крачка и хладно отвърна на същия език, навеждайки се към ухото му:

— Значи номерът е да не те хванат, нали така, Абдул? Сега си затваряй устата и се съсредоточи върху задачата. За другото аз ще се погрижа.

— Сам не знам как се съгласих на тази лудост — продължаваше да мърмори Халифа, кривейки крак.

— Знаеш, отлично знаеш — напомни му жената с мразовит глас. — Може би предпочиташ да застанеш пред съда като военнопрестъпник? Сам да си избереш наказанието — бесилка, разстрел, смъртоносна инжекция? Ужасно много хора помнят изстъпленията — и твоите, и на подчинените ти касапи. Или мислиш, че са забравили?

Бившият полковник наведе глава и млъкна.

Жената се огледа. Наближаваха голяма двуетажна кирпичена къща, построена в традиционния иракски стил около голям вътрешен двор. Двама млади араби със свирепи лица стояха на отворената порта и внимателно заглеждаха минувачите. И двамата държаха готови за стрелба автомати „Калашников“.

— Внимание, всички екипи, аз съм Атака едно — зашепна жената в скрития в качулката на дрехата й микрофон. — Наближавам мишената. Докладвайте готовност.

В скрития в ухото й приемник се обади глас, последваха го и други.

— Снайпер екипи готови. Мишените прихванати… щурмови екипи готови… екип извеждане готов…

— Разбрано — заключи жената вече на броени метри разстояние от портата. — Внимание, влизаме…

Един от охраната с автоматите пристъпи напред, препречи пътя, очите му се присвиха подозрително.

— Коя е тази жена, полковник? — изгрухтя той. — Генералът вика само теб. Без други.

Лицето на Халифа се разкриви.

— Роднина ми е… на жената братовчедка… — запелтечи той смутено. — Страх я беше да се връща сама от пазара… нали чула, че янките и шиитите нападали сами жени… изнасилвали ги, като няма мъж да ги пази, та затова…

Жената смирено наведе глава, зае покорната поза на подчинение пред мъжа.

Едрият мъжага пристъпи, изгледа я с недоверие и изръмжа:

— Компрометира се сигурността. Генералът трябва да знае за това. Дай я тук, на входа.

— Атака едно, тук снайпер едно — чу тя в ухото. — Чакаме команда.

Стройната жена повдигна лице с бегла усмивка и срещна очите на охраната.

— Огън, снайпер едно, две — рече тихо. — Всички екипи напред. Сега!

Съзрял изражението й, едрият мъж зяпна, очите му се разшириха във внезапно просветление и уплаха. Направи опит да свали предпазителя, но беше късно.

Чу се двоен възглух пукот. Двамата пазачи с калашниците рухнаха на земята, от дупките в челата им бликна кръв. Стреляха с мощно оръжие от съседни покриви на разстояние не повече от стотина метра. В същия миг от местата си пред двете недалечни чайни се изправиха шестима мъже в арабско облекло и енергично закрачиха към портата. Изпод дрехите им се появиха автомати и леки картечници със заглушители „Хеклер & Кох“ MP5SD6. Двама изтеглиха телата на охранителите в двора и ги скриха в сенките покрай стените. Сетне се върнаха на все така зеещата порта и заеха техните места. Всичко стана светкавично, по предварително отработен сценарий. Който и да бе надникнал от къщата, едва ли щеше да се ориентира бързо за случилото се.

От кошницата с продуктите жената измъкна 9-милиметрова берета със заглушител. Веднага след това заедно с Халифа и останалите четирима изтичаха навътре в двора, подбирайки сенките и естествените прикрития. Сега жената погледна часовника си: бяха минали не повече от трийсетина секунди. Движеха се по график. Иззад решетките на прозорците долиташе тиха, измамно далечна музика — беше гласът на популярен арабски певец по сирийското държавно радио.

Огледа се отново и даде друг знак с ръка на щурмовия екип, повеждайки го към предната врата на къщата. Тук разделени на две двойки, мъжете изтичаха нагоре по стълбището. Прикриван от другите, водачът пробва леко дали вратата е заключена. Не беше. Вдигна три пръста към другарите си и кимна — това беше сигнал за обратно броене.

Три, две, едно. Първият отвори вратата с ритник и полетя навътре, следван от другите. Чуха се викове, заглушени бързо от равния автоматен огън.

Жената остана приклекнала на вратата, до нея Халифа се тресеше от страх и вече се молеше на глас. Без да му обръща внимание, тя изчакваше докладите на влезлия екип. Отвътре се чуваше продължаваща престрелка. В слушалката запука глас:

— Предните стаи чисти, двама убити.