Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Внезапно и двете узита замлъкнаха. И двамата бяха изстреляли двайсетпатронните си пълнители. Приведени ниско, те трескаво ровеха по джобовете, за да заредят с нови.

Смит използва момента и застана на коляно. Съзнаваше, че не отвърнат ли на огъня незабавно, вероятно и тримата ще загинат тук. Присвил очи, той се прицели внимателно към каменните вази и натисна спусъка. Продължи да стреля максимално бързо на автоматичен огън, като движеше дулото дъговидно, покривайки целия ред на декоративните съдове пред гарата. Оръжието затрака високо, изпращайки смъртоносни редове към Брант и хората му. Един от откосите пръсна по-малка декоративна ваза от теракота със зимни растения. Наоколо се разлетяха пръстени парчета, листа и цветове.

Застаналият малко встрани стрелец се килна, падна назад и застина, а узито изтрака върху настилката.

Един по-малко — мрачно си каза Смит и прехвърли огъня върху втория от главорезите, който току-що сменяше пълнителя. Брант бе заел позиция до него и насочваше пистолет към американците.

Тримата откриха огън едновременно.

Отново заваля градушка от куршуми в двете посоки, във въздуха засвистяха късчета отчупен бетон, замириса на озон. Джон отчетливо чу свирналите над дясното му рамо огнени оси и потрепери. В следващия миг още един куршум го перна по жилетката, но и сега извади невероятен късмет — оловото само лизна плата, отнасяйки със себе си големия джоб заедно с ръчния апарат за лазерно наблюдение. Смъртта го отмина и този път, но пък страничен рикошет изфуча някъде отляво и го удари в дясната страна на гръдния кош. Силата бе достатъчно голяма и болката се оказа просто непоносима.

С огромно усилие на волята Джон надмогна неистовото желание да побегне или отново да се затъркаля някъде встрани, по-далеч от надвисналата смърт. Но устоя и остана на място, яростно отвръщайки на отсрещния огън. Цевта на MP5 се загря, оръжието подскачаше в ръцете му и риташе. Смит стискаше челюсти, скърцаше със зъби, така донякъде преодоляваше разкъсващата болка и с омерзение и гняв продължаваше да стреля.

Фасадната базалтова стена на станцията заприлича на решето от попаденията на тежките деветмилиметрови куршуми, които изравяха същински малки кратери в нея. Изпотрошени бяха всичките предни стъкла, разбита бе заключената врата. Пръсна се още един декоративен съд, падна и вторият от мъжете на Брант, в следващия миг рухна и самият той, свличайки се на земята върху другия.

Затворът на автомата в ръцете на Джон изтрака и остана в крайна задна позиция. Свършили се бяха трийсетте патрона в пълнителя. Смит трескаво извади нов от жилетката и изхвърляйки стария на земята, презареди. Дръпна затвора, вкара патрон и бързо се огледа.

С пръст на спусъка се взря в станцията отсреща. Очите му потърсиха признаци за живот. Но не — и трите тела лежаха неподвижни върху раздрания от куршуми и рикошети паваж. Нищо не се помръдваше. Падна тежка, плътна тишина. Странно бе това отсъствие на шум и звук след постоянния тътен и чаткащите автоматични откоси в наситената престрелка.

— Джон! — обади се Киров.

Руснакът, все така приведен над Фиона Девайн, отчаяно се опитваше да спре кръвотечението от бедрената й рана.

— Имам нужда от помощ — рече той с угаснал глас.

Смит се изправи на крака, залитна, сетне успя да се стабилизира, но нова вълна на силна болка протече като електрически ток по дясната му страна. Скръцна със зъби и волево закрачи към двамата си другари. Ранената бе в съзнание, но бе силно пребледняла и започваше да трепери ситно. Настъпваше типичният шок.

Джон погледна Киров. И той бе пребледнял.

— Догони Малкович, Олег. Той тичаше към онази крепост там… вероятно се е скрил в нея — тихо рече американецът. — Аз ще се погрижа за нея.

Киров гневно поклати глава.

— Но аз…

— Аз съм лекарят — настойчиво каза Смит. — Забрави ли? Остави ме да си свърша работата. А ти иди и свърши твоята. Ако и сега Малкович ни избяга, значи всичко, което направихме досега, ще е било напразно. Хайде тръгвай, какво чакаш!

Киров го погледна гневно. Сетне въздъхна, смръщи се още повече, но кимна и без да каже дума повече, приклекна и внимателно докосна челото на Фиона. Тогава се изправи с автомата в ръка и затича към крепостта.

Смит застана на колене край Фиона и грижливо разгледа раната. Внимателно разкъса плата на панталона й, за да си освободи място за работа, отново и отново огледа входното и изходното отверстие на куршума. Опипа внимателно крака, на места натискайки по-силно, за да разбере има ли счупена кост или раздробени парчета. Фиона изпъшка силно няколко пъти, сетне стисна зъби и само дишаше тежко през тях.