Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Тогава дойде изстрелът отзад, оглушителен поради близостта и ехото в каменната крепост.

Усмивката на Брант замръзна и той се извърна бавно, много бавно, а сетне политна странично към ниския парапет. Тялото му се удари в него и се преметна отвъд, описа къса дъга и полетя надолу. След секунди се чу тъп и плътен удар на падащ предмет.

Смит грабна автомата и направи две крачки до парапета, наведе се, погледна надолу. Там, на дълбочина може би двайсетина метра от бойниците на вала, по гръб върху опасваща крепостната стена камениста пътека лежеше трупът на Брант с широко разперени встрани ръце и крака.

— Е, не съм казвал, че ще умреш точно от моята ръка — промърмори Джон към мъртвия долу.

Сетне се извърна.

Наблизо стоеше Фиона, все още с насочен напред глок. Превръзката около дясното й бедро бе потъмняла от прясна кръв.

— Спомням си, че ви наредих да не мърдате от мястото си — тихо рече Смит.

Тя се усмихна, а в очите й наред с болката светнаха и дяволити пламъчета.

— Вярно, подполковник. Дори ми заповядахте. Само че аз съм цивилна и не съм свикнала да изпълнявам заповеди от военните.

— За наше щастие — задавено рече Киров и като се приближи, я пое в мечешките си обятия. — Благодаря ти, моя мила, мила Фиона — емоционално добави той и се наведе да я целуне.

Ухилен, Смит им обърна гръб, за да се приближи към разтреперания финансист. В същия миг в далечината се чу приглушеният рев на хеликоптерните двигатели. Той ставаше все по-силен, машината приближаваше. Беше време да поемат пътя за дома.

23 февруари

На борда на „Еър Форс“ 1

Навигационните светлини мигаха на равни интервали, мощният 747–200В — официалният президентски самолет, известен като „Еър Форс“ 1 — се носеше плавно на изток през нощното небе над Европа. Облачният слой под машината бе равен и плътен, но на тази височина небесният свод бе обсипан с красиви примигващи звезди. Двойки американски изтребители Ф-15 и Ф-16 прелитаха наблизо на смени, постоянният охранителен конвой. На известно разстояние зад красивата птица „Еър Форс“ 1 мигаха още светлини — това бяха две гигантски летящи цистерни КС-10, постоянно подсигуряващи горивото и боеготовността на ескортиращите изтребители.

— Приблизително един час до пристигането, господин президент — докладва стюардът, застанал до отворената врата на оборудваната като официален въздушен кабинет кабина.

Президентът Кастила вдигна очи от документите на бюрото пред него.

— Благодаря, Джеймс — рече той и когато вратата зад униформения служител се затвори, се извърна към седналия търпеливо на малко канапе Фред Клайн. — Е, готов ли си за голямото представление?

— О, да, сър — кимна шефът на Първи секретен отдел и се усмихна. — Да се надяваме, че изпълнението ще бъде добре оценено.

Кастила се засмя.

— О, убеден съм, че ще го оценят… макар и не по най-приятелския начин.

Протегна ръка към интеркома на бюрото и вдигна слушалката.

— Генерал Уолъс? Говори президентът. Можете да включите горещата линия с Москва за онзи разговор, за който стана дума по-рано.

Кастила и Клайн изчакаха няколко минути, докато комуникационният радиоекип на борда на самолета успя да направи връзката с Кремъл. Накрая от говорителите в кабината прозвуча глас:

— Президентът Дударев е на телефона, сър.

— Добро утро, господин президент — приветливо заговори Кастила. — Извинявам се, че ви безпокоя толкова рано, но проблемите, които се налага да обсъдим, са наложително спешни.

— Късният час не представлява проблем за мен, господин президент — учтиво отвърна руският лидер, а гладкият му, спокоен глас прозвуча ясно по обезопасената срещу подслушване линия. — Напоследък ми се случва да работя и до по-късно… Тежък е президентският кръст, който и двамата носим, но, убеден съм, че това ви е добре известно.

Кастила тихичко изсумтя. Я го виж, проклетника, колко е гъвкав, рече си той. Ама не, време беше да удари с юмрук по масата.

— О, да, убеден съм, че точно сега си ужасно зает, Викторе — хладно откликна Кастила, нарочно минавайки на „ти“ и на малкото име — грубоватостта също може да бъде държавническо оръжие, не по-малко ефективно например от дипломатичната иносказателност и метафората. — Вероятно доста време се губи, когато планираш конспирации и с нищо непровокирана агресивна война срещу по-малките си и по-слаби съседи, нали?

Отсреща настъпи мъртва тишина, а след малко руснакът отговори: