Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Вече започвате да обиждате — отсече Дударев отсреща.

— Напротив — отвърна Кастила с леден глас. — Държа се изключително търпеливо. И все пак да те уверя, че нито моята страна, нито лично аз ще забравим или простим някога решението ти да насочите оръжието ХИДРА срещу нас.

— ХИДРА ли? — запита Дударев, имитирайки удивление, но за пръв път в гласа му се прокраднаха нотки на несигурност, дори и на страх. — Направо не зная за какво говорите.

Президентът не отговори пряко на последните му думи.

— Виж, Викторе, има една стара поговорка. Тя гласи така: спиш ли до куче, сутринта току-виж си хванал бълхи. Е, фигуративно, разбира се. Но да ти го кажа направо: професор Вулф Ренке беше едно такова мръсно куче, а ти сега си класическият случай на човека с бълхите. Когато се добрахме до Ренке, той носеше със себе си една много интересна чанта, а в нея имаше множество шишенца с някаква си прозрачна течност…

Дударев мълчеше.

— … и гледай сега — като казвам интересна, то най-любопитното бе, че повечето шишенца имаха етикети с руски имена. А едно от тях бе твоето, Викторе.

Макар че ги разделяха хиляди мили, Кастила отчетливо чу как руснакът отсреща задавено преглътна.

— Но за разлика от теб, аз съм цивилизован човек — продължи президентът, без да крие повече презрението си към руския лидер. — И затова реших, че няма да си послужа с твоите методи и няма да пробвам как ще ти се хареса вкусът на собственото ти оръжие, този път насочено срещу теб самия. И все пак, за всеки случай, решихме засега да задържим тези варианти ХИДРА. Като застраховка, така да се каже, срещу евентуално бъдещо лошо поведение от твоя страна лично или от страна на кремълските ти приятелчета.

— Това е изнудване — изръмжа Дударев.

— Изнудване е толкова грозна дума, Викторе — спокойно рече Кастила и сви широките си рамене. — И като се досетя за по-сполучлива, непременно ще ти се обадя. Досвиданья.

Сетне американският президент натисна един от бутоните на телефонния апарат, прекъсвайки горещата връзка едностранно. Тогава обърна очи към стария приятел и попита.

— Е, как беше?

— Мисля, че ти през цялото време се забавляваше, Сам — отвърна Клайн, ухилен дяволито. — Ами да ти кажа открито — като политик никога не си бил сред най-дипломатичните.

— Вярно е, че не съм дипломатичен — съгласи се Кастила охотно. — И да си призная — още по-голямо удоволствие ще ми направи да гледам как пиедесталът на Цар Виктор започва да се кандилка и хоп — току-виж се катурнал. Дори си мисля дали и аз да не допринеса за тази кауза с един-два добре отмерени шута? И с малко повече късмет руснаците да имат шанса да започнат отново. Затова се надявам промяната да стане по-скоро, в един от близките дни, а не в по-далечното бъдеще.

— Смяташ, че Дударевият режим ще има сериозни проблеми ли? — запита Клайн с интерес.

— Да, така смятам — съвсем сериозно отвърна Кастила и махна с ръка. — Веднъж щом информацията изтече и светът научи какво са планирали Дударев и обкръжението му, вътре в самата Русия ще се разрази голяма буря, само слушай какво ти казвам. И ще има още кирливи ризи да се вадят, ще има хора, които ще настояват виновните да си платят. Ти как мислиш, че редица влиятелни и силни финансово хора от бизнеса ще са доволни от президентските мераци да въвлича страната във война? Други — най-крайните — ще се вбесят и ще го нарекат „слабак“ за това, че се е поддал на натиска и се е отказал в последната минута. Сегашното фиаско е първият сериозен удар срещу стабилността на неговия режим. Началото на края за този диктатор ще настъпи, когато съвсем избледнее досегашната му репутация за неуязвимост. Е, ще трябва да мине известно време, а пък и ми се струва, че междувременно той лично ще успее да ни създаде още някоя и друга неприятност — преди да падне окончателно. Обаче добрата новина е, че той току-що даде сериозно оръжие в ръцете на вътрешните си политически врагове. И те ще го използват срещу него самия.

15 март

Американска база ВМС,

Гуантанамо, Куба

Лагер 5, едно от няколкото затворнически съоръжения в американската база в залива Гуантанамо с режим на максимална сигурност, се използва за задържани терористи от най-висок ранг. Най-често това са старши членове на „Ал Кайда“ или други опасни терористични групировки. Още се употребява, макар и в много по-редки случаи, за задържане на „призраци“ — онези мъже и жени, чиито имена се държат в тайна и са изключени от всички официални регистри и документи по съображения на държавната сигурност или разузнавателните организации.