Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Наистина не разбирам какво точно целите, господин президент.

— Хайде да зарежем дивотиите, нали така? — отсече Кастила с още по-нападателен глас и намигна на Клайн. — Какво ще се залъгваме, по дяволите, нали видях мобилизационните ви графици, оперативните ви планове и списъка на мишените. Чух и аудиозаписи лично с твоя глас — обсъждахте същите планове. И да ти кажа още: украинската полиция и специализираните звена за обезвреждане на бомби вече намериха взривните устройства, поставени от ваши агенти в Полтава, за да разиграват фалшиви сценки на антируски тероризъм.

— Не мога дори да си представя откъде сте изровили такива чудовищни фабрикации — студено отвърна Дударев.

Кастила се раздвижи в стола и отново намигна на Клайн.

— Откъде ли? Въпросът по-скоро е от кого. От твоя добър приятел Константин Малкович, Викторе. От него.

— Малкович е капиталист и спекулант, който върти бизнес в моята страна — сопна се Дударев. — Извън това аз нищо повече не зная за него.

— Тази твоя лъжа няма да мине, Викторе. Съветвам те да излезеш с нещо по-изобретателно, и то по-бързичко, защото времето лети — сви рамене Кастила и надникна през прозореца, съзирайки мигащите червено-зелени навигационни светлини на ескортиращите изтребители. — Хайде да поговорим например за факта, че ти вдигаш телефона и нареждаш на хилядите си войници, танкове, самолети и друга техника, изпратени по границите на Украйна, Грузия, Казахстан, Армения и Азербайджан, да се обърнат кръгом и да се прибират по живо и по здраво в мирновременните си казарми… и това да стане бързо .

— Мога ли да ви кажа нещо откровено, господин президент? — мрачно запита Дударев.

— Разбира се, че може — отвърна Кастила и се ухили, хвърляйки поглед към седналия срещу него Клайн. — Аз съм голям почитател на откровеността. Още повече, че излязло от твоята уста такова нещо е истинска рядкост.

— Ако наистина съм изпратил толкова много готови за война бойци, танкове и самолети там, където казвате, защо пък така лесно трябва да се отказвам от плановете? Може би си мислите, че гласът и обноските ви са много страшни?

— О, не, ни най-малко, Викторе — рече Кастила любезно. — Друго си помислих — че не си готов за мащабен конфликт със Съединените щати… и с НАТО. Ти сигурно имаш предвид светкавични кампании срещу слаби и дезорганизирани местни сили, а не сериозен сблъсък с най-могъщия съюз в човешката история.

— Само че вие нямате отбранителни договори с Украйна или Грузия, или която и да е от останалите държави — остро възрази Дударев. — Нито разположени на тяхна територия сили. Пък и струва ми се, че нито вашата страна, още по-малко вашите съюзници ще ни се опълчат чак толкова много. Никой в Лондон или Берлин, или Париж, дори и в Ню Йорк няма да подкрепи война срещу Русия заради неколцина бедни и гологъзи азербайджанци и тям подобните им нещастници от другите страни.

— Може би съюзниците няма да го направят заради няколко бедни и гологъзи азербайджанци, както казвате — съгласи се Кастила и се поизпъчи зад бюрото. — Но със сигурност ще го направят, ако вашите действия застрашат живота на американци, още повече на политически лидери, които са добре известни и уважавани. Като мен например.

— Какво казахте? — стресна се руският лидер. — За какво говорите?

Кастила погледна часовника. Шумът на огромните четири двигателя на машината 747 отвън се промени — пилотите променяха режима им и подготвяха машината за кацане.

— Мисля си, че трябва да знаеш следното: след около четирийсет и пет минути ще бъда в Киев — там пристигам с президентския самолет. И мисля да поостана в Украйна поне няколко дни. Заедно с новите й лидери имаме доста важни дела да обсъждаме, включително и договор за взаимозащита.

— Невъзможно!

— Напротив — отчетливо отвърна Кастила и гласът му внезапно се втвърди. — Днес Украйна е независима държава. Струва ми се, че си забравил този дребен факт, Викторе.

Дударев премълча.

— Същото положение важи и за останалите бивши съветски републики — продължи Кастила. — Именно по тази причина голяма група представители на САЩ, на НАТО и на Япония, включително и моят държавен секретар и министърът на отбраната, ще направят обиколка на тези страни през следващите няколко дни. И ти гарантирам, че ако дори един-единствен руски танк, бомбардировач или пехотинец наруши границите им, Русия ще се види в чудо — затънала във война, която не може да си позволи, защото не е по силите й. Война, която съвсем сигурно ще загуби.