Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Смит слушаше внимателно, докато Клайн го информира подробно за най-новите събития от военно-политически характер покрай руските граници. Имаше чувството, че прогнозите на Пентагона за движението на руската военна операция във времето са дори оптимистични. Според самия него нещата вероятно стояха много по-зле — сигурен бе, че руските танкове и самолети ще атакуват всеки момент. По гърба му полазиха тръпки, имаше чувството, че кръвта му се смръзва, представяйки си мащабите на жертвите при една война, за каквато говореше Клайн.

— Какви контрамерки се вземат?

— Президентът е насрочил среща с представители на ключовите ни съюзнически държави. Ще се състои в рамките на двайсет и четири часа — каза Клайн. — Целта му е да ги убеди да действаме заедно за възпиране на Русия, преди да е станало прекалено късно и бомбите да са започнали да падат.

— Ще го послушат ли?

— Съмнявам се — мрачно отвърна шефът на Първи отдел.

— Защо мислиш така?

— Защото са ни нужни доказателства, подполковник — сухо отвърна Клайн. — Проблемът е все същият, както си беше, когато те изпратих в Москва. Без значение колко са убедителни теориите ни, те не са достатъчни в случая — нужни са ни твърди факти, с каквито не разполагаме. Без точни доказателства, че руснаците стоят зад тази болест, не можем да убедим съюзниците да действат или сами да озаптим Кремъл…

— Виж какво, Фред, прехвърли ни в Италия с нужното оборудване и помощ и ще направим максималното да ти осигурим доказателствата — прекъсна го Джон.

— Дай боже така да стане, подполковник — отвърна Клайн. — Всъщност вярвам, че ще успеете. И аз, и президентът ще разчитаме на вас тримата.

Вашингтон, окръг Колумбия

Натаниел Фредерик Клайн вдигна очи от бюрото и погледна към големия монитор на стената в кабинета си. В момента той показваше компютърна карта на Европа, а на нея мигаше малка икона, определяща сегашното местонахождение на самолета с тримата му агенти. Проследи я с поглед за известно време, докато бавно се движеше в унгарското въздушно пространство на югозапад на път към американската база на ВВС в Авиано, на североизточното крайбрежие на Италия. Друга иконка с образ на самолет показваше позицията на приведеното в повишена бойна готовност изтребително звено там.

Клайн натисна няколко бутона на компютърната клавиатура и на картата светнаха още икони, индикиращи други звена на ВВС на САЩ, някои в Германия, други в Обединеното кралство. Също както и иконката в Авиано, те означаваха тактическите бомбардировъчни и изтребителни ята и базите на летящите цистерни за зареждане с гориво, вдигнати по тревога от Сам Кастила за евентуално светкавично реагиране в Украйна, Грузия и другите застрашени републики около Русия.

Клайн свали очилата и бавно разтри основата на дългия си нос. В момента нямаше движение на американски бойни самолети. Всички вдигнати по тревога Ф-16, Ф-15 и летящите цистерни стояха по пистите или в хангарите, готови за незабавно действие. Със съюзниците от НАТО бе установена дискретна връзка по секретни канали, но засега те изразяваха определени резерви и съмнения за това дали да дадат разрешение въздушното им пространство да бъде използвано от бойни звена на САЩ за действие на изток. Друга ирония на съдбата бе, че определената за следващата сутрин конференция сега работеше против президента Кастила, тъй като даваше на французите и германците нужното извинение да отложат решенията си, докато техните представители не докладват за резултатите от нея. Още по-трагично важно бе обстоятелството, че едва ли самите застрашени от Русия страни биха се съгласили да поканят сили на САЩ на своя територия.

Оръжието на Ренке си бе свършило работата отлично, мислеше си мрачно Клайн. Доста хора от най-добрите и най-доблестните политически и военни лидери на Украйна бяха мъртви. Останалите живи се бояха прекалено много да не разгневят Москва, затова бяха парализирани, уплашени, очакващи евентуален тежък удар при неподчинение, а в същото време не бяха готови, нито имаха волята да направят нещо, което да възпре едно руско нападение. Ако САЩ докажат твърденията си за предстоящите действия на Дударев, мислеше Клайн, може би тогава ще съберат смелостта да предприемат нещо. В обратния случай ще бездействат с наведена глава, предпочитайки несигурността на пасивното отношение пред рисковете на действието.