Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Смит кимна с разбиране. Още веднъж Фред Клайн демонстрира забележителните си способности да задвижи връзки и големи възможности от дълбоките сенки, в които обичайно стоеше по силата на поста си. Пое подадените му от Киров слушалки с микрофон, надяна ги и заговори:

— Смит слуша.

— Радвам се да те чуя отново, подполковник — обади се познатият на Джон глас и въпреки хилядите мили разстояние облекчението в него бе съвсем явно. — Вече започвах да се безпокоя, честно казано.

— И аз също — призна си Джон. — Самата мисъл, че се е налагало да изпишете чак толкова много свързани с кончината ни документи, направо ме разстрои, чак ме просълзи.

— Трогнат съм — сухо върна шегата Клайн. — Сега казвай каквото можеш за тази болест.

— Първо това не е болест — не и в класическия смисъл на думата — сериозно заговори Смит. — Предполагам, значи само допускам, че става дума за много сложно биологично оръжие, създадено така, че да атакува предварително определени генетични кодове. Като съдя по симптомите, почти съм готов да се обзаложа, че чрез генно инженерство, и то в индивидуален план, Ренке създава поредни варианти, които по някакъв начин влияят на деленето на клетките.

Сега въздъхна, помисли и продължи:

— Честно казано, не зная как точно се заразяват жертвите, но трябва да е по някакъв не особено труден начин — например чрез храната или посредством някаква напитка. И веднъж след като това биооръжие вече е попаднало в индивида мишена, съмнявам се дали изобщо има някакъв начин за спиране или обратимост на процеса. Естествено, в когото и да се намери извън определената генетично жертва, този материал би бил напълно безвреден.

— И затова заболелите не са заразни спрямо околните, нали така? — запита Клайн.

— Именно — отвърна Смит и се смръщи. — Погледнато чисто абстрактно, Ренке е създал съвършено в прецизността си оръжие.

— При положение, че можеш да се добереш до определената като мишена ДНК, нали? — запита Клайн отново.

— Да, и ето къде в играта влиза онова проучване за генезиса на славянските народи и въпросният европейски център — отвърна Смит. — Изследователите от ЕЦПН години наред са вземали ДНК проби в Украйна, Грузия, Армения и други бивши съветски републики. И ако направим по-задълбочена проверка, абсолютно съм убеден, че ще излезе и друго: по-голямата част от жертвите са били участници в един или повече проекти на ЕЦПН.

— А какво да кажем за онези, които не са били? — замисли се Клайн. — Как ще обясним, че варианти на оръжието са индивидуално разработвани за толкова много от нашите разузнавателни анализатори и ключови военни, че и за дадени политици? Същото важи и за англичаните, французите, германците и прочее?

Джон сви рамене.

— Ако това те тревожи, ще ти кажа, че мога да изолирам твоята ДНК например от пръстовите ти отпечатъци върху замърсено стъкло. Или от прибрани от бръснаря при подстригването ти косми. Въпрос на добра организация. Е, ще струва пари, няма да е толкова лесно, но може да се направи.

— Едва ли вярваш, че Ренке или руснаците, или пък Малкович ще са подкупили всички бръснари и бармани във Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин и са ги натоварили да им събират проби, нали? — иронично подхвърли Клайн.

— Е, не, разбира се. Не и масово.

— Тогава как?

Джон вече се бе замислял по въпроса и в главата му се въртеше една ужасяваща вероятност.

— Нареди да направят стриктна проверка на всички, които имат неограничен достъп до базата медицински данни на ОМЕГА — мрачно отвърна той.

Отсреща настъпи продължителна тишина. Клайн обмисляше възможностите и мълчанието му бе показателно. ОМЕГА бе строго поверителна програма, предназначена да осигурява условия американското правителство да продължи да функционира в случай на катастрофални терористични нападения срещу Вашингтон и околностите му. А базата медицински данни бе само малка част от тази много по-всеобхватна програма и съдържаше тъканни проби, взети от хиляди членове на американското правителство, ключовата администрация и военните. Бяха нужни за идентифициране на мъртвите при евентуално мащабно нападение.

— Боже мой! — обади се накрая шефът на Първи отдел. — Ако си прав, страната е в далеч по-голяма опасност, отколкото съм предполагал досега.

— Какво имаш предвид? — веднага запита Смит.

— Имам предвид, че не става дума само за заплаха от биологическо оръжие — тихо обясни Клайн. — Слуховете, предадени на Киров от връзката му във ФСС, се основават на истина. Сега става почти сигурно, че Дударев и кремълското му обкръжение са вече готови да започнат мащабна военна кампания, в която ще се възползват от създаденото с помощта на новото оръжие повсеместно объркване.