Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Когато дойдат милиционерите, отпечатъците по това оръжие ще им се видят доста интересни, не мислиш ли така, подполковник? Всъщност твоите отпечатъци…

Поклати глава развеселен, сякаш бе казал нещо извънредно остроумно, и добави:

— Вие — американците — сте хора на насилието, все пистолети, спусъци и стрелба са ви в акъла. Никак не е чудно, че така силно ви ненавиждат навсякъде по света.

— А ти си само един мръсен убиец, копеле с черно сърце! — не се сдържа Фиона и изтърси тези думи през стиснати зъби.

— Ами да, може и такъв да съм — спокойно отвърна Брант, но я изгледа зловещо със студените си сиви очи. — А ти си моя пленничка, госпожице. Защо не се замислиш върху това, а?

Сетне се извърна към хората си и рязко нареди:

— Хайде, хващайте ги тия двамата и да вървим.

Поведоха ги неколцина, едни ги побутваха с дулата в гърба, други стояха отпред с намръщени лица и насочено оръжие. Изкараха Фиона и Смит през вратата и ги наместиха на задната седалка на единия от трите спрени пред вилата автомобила. Двата бяха фордове с предно и задно предаване, модел „Експлорър“. В същата кола отпред се качиха Брант и един от мъжете му. Друг от групата седна на волана на волгата, с която бяха дошли американците, останалите се събраха във втория форд.

Колата с Брант и двамата американци потегли първа. Другите две се подредиха зад нея и бавно напуснаха посипаната с чакъл алея пред вилата, като подскачаха и се тресяха по неравния път с множество дупки и заснежени коловози. Потеглиха по кратката отсечка към шосето, а там завиха не вляво, а вдясно и веднага ускориха.

Напрягайки воля да забрави болката в силно пристегнатите китки, Смит се поизправи на седалката и се опита да отгатне посоката на движение. Пътуваха на запад, навън бе абсолютно тъмно. Мощните фарове осветяваха дървета, високи, силно заснежени склонове, обрасли по ъглите с гъсти храсти отклонения към села или дърварски пътища. Те се мяркаха кратко в светлините и изчезваха в тъмната нощ отзад.

Извърна глава към Фиона да види дали е забелязала. Тя му кимна кратко — беше разбрала, че Брант и групата му не ги връщат в Москва, а ги карат на друго място.

Но защо? — питаше се Смит. Защо не ги връщат в Москва? Ако бившият офицер от Щази работи за Малкович, а милиардерът играе с Кремъл, защо просто не ги предадат на руснаците за разпит? Да не би Брант и богатият му работодател да играят някаква двойна игра?

Владик Фадеев лежеше неподвижен под брезите покрай пътя и благодарение на бялото защитно облекло с якето и украсената с дървесни клонки камуфлажна мрежа оставаше напълно невидим. Всеки, който би хвърлил случаен поглед към снайпериста с хлътналите бузи от разстояние повече от два метра, не би забелязал нищо друго, освен заснежена бабуна сред дърветата.

Въпреки хапещия студ Фадеев се чувстваше добре. На по-млади години бе изкарал две години бойна служба по назъбените афганистански планини и хълмове: там с любимия си снайпер — карабина СВД — бе убивал муджахидините, често от по-далечни разстояния. Този опит се бе превърнал в увлечение, а сетне и в любов към трудната и опасна игра на лов на хора. След като Червената армия бе принудена да прекрати дългата си война с афганистанците, мирът се оказа много лошо нещо — безпаричие, хаос, навсякъде корупция. В края на краищата снайперистът извади късмет, защото си намери работа при Ерих Брант — работодател, който ценеше извънредните му умения и намираше много и различни начини да ги използва.

Една по една трите машини от конвоя на Брант минаха покрай него, стопсветлините им постепенно се стопиха в мрака и изчезнаха зад завоя. Заглъхна и шумът на двигателите.

Фадеев остана да чака все така неподвижен и спокоен.

Търпението му се оказа възнаградено.

Неочаквано на пътя изскочи голям, почти кубичен по форма ГАЗ „Охотник“. Руският джип излезе направо от горите недалеч от Владик и зави рязко на запад по тесния път. От покрива и капака на двигателя се изсипаха клонки и сняг, които поръсиха пътя след него.

Снайперистът се усмихна и тихо заговори в радиомикрофона.

— Говори Фадеев. Бяхте прав. Американците не са били сами. Сега след вас върви джип хънтър.

Когато чу пращенето на закачената към таблото на форда радиостанция и последвалия доклад, Смит мигом разбра какво става, но се опита да изглежда равнодушен. До него Фиона въздъхна тихо. Сега и двамата знаеха, че Олег Киров е бил засечен, но вече не разполагаха с никаква възможност да го предупредят, че е в опасност.