Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Брант стоеше на известно разстояние, без да проявява каквито и да е емоции. Хората му бързо измъкнаха деветмилиметровия пистолет на Смит, сетне и 5,45-милиметровия на Фиона, подправените им паспорти и други документи, елементи от дегизировката им и накрая високоспециализираните им мобилни телефони — едно малко чудо в комуникационната техника, правено по поръчка на Първи отдел. Насъбраха оръжието и другите предмети на малката масичка, тогава един от обискиращите засече скрития в ботуша на Фиона нож с излитащо острие. Едва сега русокосият Брант прояви някакъв по-сериозен интерес.

Той взе в ръка ножа, докосна бутона върху тънката ръкохватка и проследи безшумното изскачане на финото смъртоносно шило. Веждите му се повдигнаха леко в очевидна изненада. Обърна се към Фиона със суха усмивка и заговори:

— Зърнах лошата рана, която тази мъничка играчка бе причинила на един от хората ми, госпожице Девайн. При това Дмитрий беше отлично обучен убиец. Е, сега е ясно, че и вие сте нещо повече от обикновена журналистка.

— Мислете си каквото искате, хер Брант — отвърна тя предизвикателно. — Не мога да нося отговорност за развинтеното ви въображение.

Брант се изкикоти.

— Смели думи, Девайн, смели думи. Само че празни от съдържание. Да, опасявам се, че е така.

Сетне се обърна към мадам Сахарова, която ядно намръщена наблюдаваше развитието на действието.

— Ето, виждате, нали? — рече той с усмивка и посочи с ръка нещата върху масичката. — Оръжия. Дегизировка. Фалшиви паспорти. Ултрамодерни средства за комуникация. Е, кажете ми, госпожо, това ли са вещите, които едни шведски медицински изследователи нормално биха носили в себе си? Така ли е или тези вещи тук са далеч по-подходящи за чуждестранни шпиони?

— Имате право, приличат ми на шпионски — отвърна възрастната жена и лицето й леко пребледня.

— Именно — спокойно потвърди Брант, бръкна в джоба на камуфлажната дреха, извади чифт фини латексови ръкавици и старателно започна да ги поставя.

Всички в гостната бяха вперили очи в него и не смееха да погледнат другаде.

— В минали дни покойният ви днес съпруг беше високопоставен член на партията. Вие не сте обикновена жена от необразованата маса хора. Кажете ми какво бе наказанието за шпионаж и предателство?

— Смърт — прошепна тя. — Беше смърт.

— Точно така — отвърна германецът.

Довърши нахлузването на ръкавиците, опъна ги тук и там, полюбува се на работата си. Сетне внезапно извърна очи към видимо изплашените слуги, изправени край едно от канапетата — покрита с красива бродерия на светлосиньо-златист фон антика от деветнайсети век с фини крачета.

— Кой от вас е Пьотр Климук?

— Аз съм, господине — обади се по-възрастният плешив мъж и несигурно повдигна ръка.

— Вие ни се обадихте, нали? Когато разбрахте, че господарката ви ще се среща с тези чужденци?

— Точно така беше — кимна Климук, леко поуспокоен. — Както ми наредихте по-рано днес. И обещахте, че ако докладвам за разни любопитни чужденци тук, дето задават въпроси за покойния й съпруг, за мен ще има награда.

— Вярно, обещах — потвърди Брант хладно. — И награда ще има.

Сетне без всякакво колебание сивоокият грабна пистолета на Смит от масичката пред него, смъкна предпазителя с палец, насочи оръжието и застреля Климук точно в челото почти от упор. Кръв пръсна наоколо, заля гърба на канапето, обагри красивата бродерия в алено.

Останалите зяпнаха слисано към мъртвия прислужник на пода, а Брант изви ръката с пистолета и стреля още два пъти. Край канапето се свлякоха и готвачката, и младият мъж, и двамата убити с единичен изстрел.

Бившият офицер от Щази се извърна отново. По лицето му не се четеше нищо, беше напълно безизразно.

Мадам Сахарова седеше неподвижна в стола с високата облегалка и гледаше убитата си прислуга с бледо лице като същинска смъртница. Но иначе не бе загубила дух.

— Защо ги убихте? — крясна тя изведнъж. — Защо трябваше да ги убивате? Те не са шпиони. И Климук, и тези двамата си бяха глупави, невежи селяни, но какво са сторили, че да заслужат смъртно наказание?

Брант сви рамене.

— Такъв е животът, мадам. Всъщност малцина са тези, които го заслужават, нали?

Сетне вдигна оръжието и гръмна отново.

Възрастната жена падна назад в стола, улучена точно в сърцето. Очите й се заковаха в тавана, втренчени завинаги в изражение на смесено с гняв презрение и внезапното просветление, че и тя ще бъде убита.

Брант се наведе и внимателно остави пистолета на пода, сетне меко го подритна под канапето и се обърна към Смит: