Робърт Лъдлъм - Московски вирус

След това сивоокият изслуша краткия отговор на снайпериста, изключи радиостанцията и отново погледна към Смит и Фиона.

— Е, вечна му памет на вашия приятел — сви рамене той и се усмихна студено. — Значи вече можем да започваме нашия разговор… от вас зависи дали той ще бъде болезнен процес… но ще трябва да уточним кои са вашите работодатели и какво сте им предали досега…

Баку, Азербайджан

Километри наред по крайбрежието на Каспийско море се простират широките булеварди и по-тесните улици на Баку — най-големия и най-модерния град в Кавказкия регион. И макар че във финансирането на новите му петролни и газови начинания се изливат милиарди долари и евро, Баку все повече се превръща в град на поразителни контрасти. Той безспорно е процъфтяващ център на двайсет и първия век с бляскави небостъргачи от стомана и стъкло, а в същото време е и древна столица с грандиозни палати, джамии и множество пазари, разположени сред същински лабиринти от калдъръмени улички.

На хълма току пред стените на стария град се издига грозна бетонна постройка, където се помещават президентството, неговият титуляр и административният му апарат. По околните улички патрулират смръщени азербайджански войници. Те не разрешават да се спира в този район и ревностно следят движението на любопитните туристи и множеството бизнесмени от различните чужди петролни компании, обичайно насочили се към недалечната сграда на Филхармонията и различните музеи с произведения на изкуството.

Някъде дълбоко в търбуха на голямата президентска сграда от централния асансьор излезе служител от домакинството. Буташе голяма и тежка количка, натоварена с множество покрити блюда. В момента вървеше извънредно заседание на Републиканския съвет на отбраната, свикано поради опасения във връзка със струпването на руски войски в съседен Дагестан. И тъй като времето бе много напреднало, генералите и министрите си бяха поръчали вечеря от президентската кухня.

Когато човекът с количката приближи залата, където заседаваше съветът, към него пристъпиха двама силно намръщени мъже в черни костюми.

— Охрана — рече кратко единият и показа служебна карта. — Оттук нататък поемаме ние. Влизането става само със специално разрешение.

Домакинският служител сви рамене безучастно.

— Добре, ваша си работа. Само гледайте да не объркате поръчките — рече той и подаде листа със заявките на участниците в заседанието, а сетне с прозявка закрачи обратно към асансьора.

Двамата охранители забутаха количката към вратите на залата и влязоха в малкото преддверие. Тук единият бързо започна да сверява съдържанието на чиниите с дадения му списък с ястия и имена. Спря се на едно с пити — тлъста яхния с овнешко и грах.

— Това е — тихо рече той на другаря си.

— Вкусно изглежда — рече другият с кратка цинична усмивка.

— Точно така — съгласи се първият и се огледа за всеки случай.

Съседните врати бяха затворени, други хора в преддверието нямаше. Тогава бързо бръкна в джоба, извади мъничко шишенце и изля съдържанието му в яхнията, сетне я разбърка. Шишенцето се върна в джоба, а колегата отвори една от вратите и бавно вкара количката. Още един вариант на ХИДРА бе на път към избраната мишена.

В Белия дом

Местата около конферентната маса в ситуационната зала на Белия дом бяха изцяло заети, а израженията на насядалите — откровено тревожни. Президентът Сам Кастила огледа присъстващите, обърна повече внимание на хората от екипа за национална сигурност. И те изглеждаха доста мрачни. Повечето си мислеха за приближаващия сблъсък на САЩ с Русия, но на базата на наличната информация никой не можеше да даде солидни предложения как да се пристъпи към назряващата дипломатическа и военна криза с евентуално ужасяващи последици.

Президентът съзнаваше, че на всички им е омръзнало да си блъскат главите на тъмно — без да разполагат с истинската картина и контекста на събитията. Засега знаеха отделни нещица и тук и там някой данни — смъртни случаи на ключови хора в чужбина, но и в САЩ, почти винаги жертва на загадъчно скоротечно заболяване, слухове за интензивни военни приготовления от страна на Русия, постоянна пропаганда в руските медии с един и същи рефрен — „опасна дестабилизация“ в страните около границите й, тоест в бившите съветски републики. За съжаление никой не бе успял досега да свърже тези отделни елементи в обща, поддаваща се на анализ картина, така че да се разберат истинските планове на Дударев и генералите му. Защото за съжаление без такава яснота никой в Европа или другаде в света не би пожелал да се опълчи срещу Русия.