Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Брант се наведе напред и взе микрофона.

— Разбрано, Фадеев. Със ситуацията ще се оправяме оттук. Край.

Извърна се ухилен към американците и подхвърли:

— За вашето приятелче ставаше дума, нали така?

Фиона и Смит премълчаха с невъзмутими лица.

Брант ги изгледа и се присмя на насилените им изражения.

— Аз да не съм глупак. Нали сте професионалисти. Никой не влиза в опасна зона, без да си има гръб.

Смит се загледа уж небрежно през прозореца, за да прикрие внезапно обхваналото го отчаяние. В мрака не се виждаше почти нищо, но му се стори, че сега вървят по насрещен наклон. След по-продължително взиране реши, че се изкачват по невисок хълм, а пътят се вие и върви покрай гъсти гори. Отляво обаче се откриваше склон, също горист, а тук-таме зееха стръмни урви.

След малко чу гласа на Брант отпред, който говореше по радиостанцията на хората си от другите коли.

— Всички автомобили, спираме! — нареди той кратко. — Развърни се за бой с противник отзад.

Тяхната кола рязко намали скорост, излезе на банкета след остър завой и спря от вътрешната страна на шосето. Волгата и другият форд направиха същото и се наредиха след нея. Чу се отварянето на врати, хората на Брант без него и шофьора му се изсипаха на пътя и мигом заеха дъговидна позиция сред дърветата с готови за стрелба автомати.

Настъпи тишина и след малко ясно се открои шумът на приближаваща се кола, която се изкачваше по склона в тяхна посока. Смит и Фиона — оставени в колата — извърнаха глави назад, доколкото това бе възможно, и се взряха към пътя през задното стъкло, макар и видимостта да бе почти нулева.

Джон стискаше зъби и се чудеше какво би могъл да направи. Наистина какво? Мрачно преценяваше различни възможности, но с вързаните си на гърба ръце едва ли би могъл да свърши нещо наистина ефикасно. Евентуално да се хвърли върху Брант и водача и с това да отвлече вниманието им за миг, колкото да даде шанс на Киров да схване ситуацията и някак си да реагира? Поклати глава несигурно. Това действие изглеждаше почти безнадеждно, но затова пък бе единственото, което му оставаше. Опита се да пораздвижи мускулатурата си, размърда краката и раменете преди евентуалното действие.

— Кротко стой, подполковник — хладно се обади Брант отпред, — иначе ще ти пусна един в черепа.

Смит въздъхна и вдигна очи. Сивоокият се бе извърнал и го гледаше право в очите, а в ръката си държеше насочен в главата му пистолет.

Джипът изведнъж влезе в завоя, по-рано, отколкото Смит бе очаквал, съдейки по шума на двигателя, а мощните му фарове заляха околните гори с потоци светлина. Движеше се стремително, лъчите заиграха по колите и околните дървета, за миг заслепиха американците. Хората на Брант откриха огън едновременно, оръжията им затракаха — всички на автоматична стрелба. Вдигна се невъобразим шум, автоматите мощно запяха смъртоносна песен, раздирайки замръзналата тишина. Куршумите им зачаткаха по летящия джип, засипаха го с оловна градушка, пробиха десетки дупки в ламарините и шасито, встрани се разлетяха парчета откъсната тенекия, стъкло и пластмаса. Предното стъкло се пръсна на хиляди дребни парченца, ударено отблизо от вероятно няколко десетки деветмилиметрови куршуми.

Без да спира, надупченият като решето джип се завъртя тромаво и излезе от шосето, политайки неуправляемо надолу по обраслия с дървета склон. Заудря се поред в стволовете им по пътя си почти със същата скорост и се блъсна в дебела бреза. Чу се мощно пращене, автомобилът се преобърна и застана странично, спирайки се току на ръба на урва. Сетне бавно се превъртя и падна надолу. Чу се трясък, вероятно се бе закачил в скалите по пътя си. Бледият лъч на единия фар примига болезнено и немощно няколко пъти, сетне бавно избледня и изгасна. Настъпи абсолютен мрак, гробовна тишина.

Смит и Фиона размениха ужасени погледи в тъмната кабина на форда. Нямаше никаква надежда Киров да е оцелял в тази смъртоносна засада и последвалата катастрофа.

Брант гледаше американците, които тъжно сведоха глави, а пистолетът в ръката му все така сочеше към Джон. Сетне взе микрофона и заговори:

— Фадеев? Говори Брант. Тук свършихме. Качвай се в колата и идвай на хълма. Ще провериш разбития джип и ще вземеш всички документи, които намериш в него и в мъртвия шофьор. Гледай да установиш самоличността му. Разбрано?

— Разбрано — отвърна равно безизразен глас.

— Свършиш ли, докладвай в Москва, в централата. Ние отиваме в манастира.