Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Кастила се обърна към Уилям Уекслър, новия директор на националното разузнаване.

— Не е ли възможно да се промени орбитата на втория ни спътник „Лакрос“, така че той да даде повече информация за ситуацията около руските граници, за които става дума?

— Опасявам се, че не, господин президент — отвърна стройният, мъжествен бивш сенатор с неохота. — „Лакрос-5“ беше значително по-нов, докато „Лакрос-4“ е в орбита доста отдавна и няма достатъчно гориво за подобна орбитална пренастройка.

— Какво време е нужно за извеждане на нов спътник в орбита? — отново запита Кастила, макар и да знаеше отговора.

— Прекалено много време ще отнеме, сър — намеси се Емили Пауъл-Хил, съветничката по въпросите на националната сигурност. — Според ЦРУ са нужни най-малко шест седмици. Но ако става въпрос за сериозна в реалистично отношение преценка бих казала, че за извеждане в орбита и получаване на качествени резултати ще са нужни между три и пет месеца.

— Боже мой — въздъхна президентът.

За това време руснаците биха могли да придвижат танкове и войски чак до Сибир и да ги върнат обратно. Кастила огледа другите насядали и погледът му се спря върху адмирал Стивън Броуз, председателя на съвета на началник-щабовете.

— Каква е вашата преценка за взрива в космоса, адмирале? Това случайност ли е или нарочен акт с цел да ни заслепят?

— Не зная със сигурност, сър — отвърна едрият, добре сложен морски офицер. — Космическото командване успя да анализира някои от снимките, които получихме от съседни сателити в системата за ранно предупреждение, но това е само част от предварителната проверка. В същото време генерал Колинс и неговият екип докладваха, че експлозиите на борда на руския КОСМОС-8В са били извънредно силни.

— Толкова ли са били силни, че да разрушат друг спътник, който се намира на стотици километри разстояние?

— Честно казано, съмнявам се, сър. Като имаме предвид различните им орбити, вероятността толкова много части от руския спътник да ударят нашия изглежда най-малкото извънредно слаба — отвърна Броуз и сви рамене. — Но това са само предположения. На този етап не разполагаме с твърди факти, за да докажем било едното, било другото.

Кастила кимна мрачно, а вътрешно кипеше. Без доказателства, че руснаците са действали целенасочено, САЩ практически не разполагаха с никакъв аргумент и просто трябваше да отпишат своя сателит, а това бе и загуба на стойност милиарди долари. Устата му се изви в ядна гримаса.

— Не разполагаме и със снимки от обикновените разузнавателни спътници, така ли? — запита той отново.

— Имаме вече множество опити за снимки от въпросните райони — отвърна Емили Пауъл-Хил. — За съжаление там проблемът са плътните облаци. Времето сега е много лошо и над Украйна, и над Кавказ. Сниманият материал няма качество въпреки термосензорните филтри. Отново тежки облачни маси закриват обектите.

Кастила тъжно поклати глава. Отлично знаеше, че никой не се осмелява да спомене другия изключително важен факт: дори и най-добрите снимки пак ще трябва да бъдат разчетени и анализирани от опитни специалисти. А най-добрите в САЩ бяха вече покойници или на смъртно легло.

От другия край на масата се обади Чарлс Аурей, шефът на президентския екип.

— А защо да не опитаме с въздушно разузнаване? Имаме съоръжени с радарна техника самолети? Не можем ли да ги пуснем над руските граници?

— Практически можем — незабавно отвърна държавният секретар Паджет. — С други думи, физически — да, но дипломатически — не. В момента почти всички ключови политически и военни лидери в Украйна, Азербайджан и Грузия са мъртви или тежко болни. И по тази причина нито едно от тези правителства няма да посмее да дразни Кремъл, като ни разреши да използваме въздушното им пространство с цел разузнавателни полети. Всъщност вече опитвахме да получим такива разрешения, и то по най-различни канали, само че навсякъде ни отказаха най-учтиво.

Кастила слушаше и все по-мрачно кимаше. Кошмарният сценарий, който бяха обсъждали с Клайн през последните няколко дни, се приближаваше все повече, за да се превърне почти в реалност. И ако зад тази нова болест стояха руснаците, както сочеха множество факти, то видимо успехът сега бе на тяхна страна — объркването и хаосът се увеличаваха повсеместно.

Големият въпрос бе: до каква степен ще се възползва Дударев от сегашната ситуация и предимствата, които тя дава на Русия? Ще се задоволи ли само да отслаби крехките демокрации около Руската федерация? Или има предвид нещо далеч по-амбициозно?