Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Вече се смрачаваше, макар и да бе още късен следобед. По небето лазеха едри, сиви на цвят облаци. Подгонени от силни източни ветрове, от време на време прелитаха и снежинки, танцуваха из въздуха над почти пустите улици и тротоари в Грюневалд. Вятърът шумолеше и в редките съседни гори, гонеше и пресния сняг по покривите на сгушените сред дърветата домове.

За да се постопли, Ранди Ръсел вървеше енергично по „Клейалее“ в източна посока. Тази широка улица, която минава по източната граница на градския горски резерват, носи името на американския генерал Лусиъс Клей, инициатор на акцията наречена „Берлински въздушен мост“, спасила града от гладуване по време на началния период на студената война. Облечена в модно скиорско яке, черно поло и джинси, тя се завръщаше към пикапа на ЦРУ след внимателен оглед на района около вилата на Улрих Кеслер.

Нищо важно не се бе случило досега. По време на обхода си около вилата бе забелязала само напълно нормален автомобилен трафик. А офицерът от ФКП все още си беше у дома. Денят напредваше, от Ренке нямаше ни дума, ни вест и Кеслер започваше все повече да се тревожи. Поставените от Ранди подслушвателни устройства предаваха шумовете от постоянното му разхождане из стаите, придружено от някоя и друга ругатня от време на време и честото подрънкване на бутилки и чаши от добре заредения му със скъпи алкохолни напитки бар.

Ранди също се замисляше вече за продължаващото мълчание от страна на Ренке. Защо ренегатът учен постъпва така? Може би е решил да не рискува повече и да остави Кеслер на съдбата му? И колкото повече време минаваше, без нищо да се случи във и около дома, това започваше да изглежда все по-вероятно. Защото Ренке беше човек, който винаги и навсякъде е оцелявал. При това досега никога не бе демонстрирал реална лоялност спрямо друго лице, държава или идеология. Ранди бе уверена, че Ренке би спасил Кеслер само ако в това вижда някаква полза за самия себе си. А в настоящия момент ученият вероятно смяташе, че дългогодишният му параван във ФКП е поставен под наблюдение от собствената си служба или се досещаше, че и ЦРУ е в играта. И ако наистина е така, разсъждаваше Ранди, има ли смисъл тя самата да го отвлече за малко и да го разпита? Поне докато в Ленгли започнат да нервничат и й наредят да го предаде на неговите си хора.

Ранди се усмихна, представяйки си евентуалната реакция на ненавиждащите всякакви рискове бюрократи в Ленгли, когато научат, че техен офицер е отвлякъл служител на немската федерална криминална полиция. Не, рече си тя кисело, няма да стане — само ще си докара много неприятности и конско евангелие. По-добре е сега да изчака. По-късно може да намери подходящ начин да уведоми началството за неговите далавери. В същото време ще трябва да намери и достатъчно добър начин да прикрие факта, че е хакерствала в немски федерални сървъри.

В същото време двамата й оператори се опитваха да проследят първия номер, на който бе позвънил Кеслер, и досега се бяха добрали до регистриран в Швейцария мобилен телефон. А оттам нататък накъде води следата, още не беше ясно.

В този миг покрай нея профуча голям жълт автобус с няколко пътници. Ранди се огледа. Отдясно — значи в западна посока — бе тихата, заснежена гора. Отляво, отвъд пътя, се намираха къщи и няколко малки магазина. В близък план по платното се движеха няколко превозни средства — частни автомобили и два камиона за доставки на стоки по магазините, които изпълняваха поръчки въпреки бавно влошаващото се време. Отвъд близката пресечка се виждаше и пикапът за наблюдение с нейния екип, паркиран между едно по-старичко ауди и чисто нов голям опел.

Натисна бутона на закаченото към колана й устройство, което приличаше на MP3 плейър. Беше предназначено за работа под прикритие и съдържаше доста сложна радиостанция с няколко обезопасени канала.

— Базата, тук лидер, идвам си.

— Разбрано, лидер — отвърна й един от техниците от пикала, а в същия миг в гласа му внезапно прозвуча напрежение: — Почакай, Ранди. Засичаме обаждане. Някой звъни на Кеслер… нарежда му да бъде готов за излизане, екип за извеждане е на път!

Ето ти! Ранди ентусиазирано удари юмрук в дланта на другата ръка. И без това вече беше крайно време.

— Добре, база. Оседлавайте конете! Пристигне ли екипът, за да прибере Кеслер, ние тръгваме след тях да видим къде ще го откарат.

— Ясно — отвърна операторът и без да прекъсва връзката, Ранди ясно чу как се прехвърля от седалката отзад направо на шофьорското място.