Робърт Лъдлъм - Московски вирус

И тогава, опитвайки се да се овладее, бързо добави:

— Достъпът до тази информация неминуемо ще остави следи и по-късно те могат да доведат до мен. А американците веднъж научат ли какво съм направил…

— Имате право на избор — изберете онова, от което се страхувате повече — нагло отвърна другият. — Американците или нас. Разумният човек би преценил и претеглил шансовете си най-грижливо.

Хайхлер изпъшка сломен и се сви. Какъв ти избор? Просто нямаше такъв, реално погледнато. Трябва да изпълни нареждането или да плати ужасната цена за по-ранните си престъпления и предателства. Раменете му увиснаха и той послушно кимна.

— Добре. Ще направя каквото мога.

— Изборът ви е правилен — сардонично коментира другият. — И помнете — имате два часа. И още: ние провали не толерираме.

Недалеч от Орвието, Италия

Професор Вулф Ренке разгледа последните разпечатки от текущото изследване, сетне постави една от тях в увеличителя и още по-внимателно се загледа в сложните структури на ДНК, търсейки особените характеристики на генетичния материал — редките единични полиморфизми на ядрото, нужни за създаването на поредния вариант на ХИДРА. Точно тогава звънна и лабораторният таймер — напомняше му, че е време да провери поредните отгледани култури. Имаше само няколко минути на разположение да завърши анализ, който по принцип отнемаше поне цял час.

Германският учен се смръщи, доста раздразнен от поредния пример на ненужен натиск и бързане. Постоянните, придружавани с прикрити заплахи, настоявания от Москва за ускоряване на продукцията му го принуждаваха да променя рационалното научно темпо на работа в лабораторията и да пришпорва висококвалифицирания си екип, че дори и прескъпата техника. Тези тъпаци не разбираха, че неговата работа прилича на изкуство — на практика всяка ХИДРА е миниатюрно произведение на изкуството, изискващо достатъчно време да бъде „отгледано“ — сътворено и изпипано с любов и точност. А Малкович и особено Виктор Дударев очакваха той да бълва все нови и нови смъртоносни щамове, сякаш ги прави на конвейер или пък лабораторията му е старомодна фабрика за масово производство на въоръжение от типа на високоексплозивни артилерийски снаряди.

В момента Ренке си мислеше, че е било далеч по-разумно да запази в тайна откритията си още известно време. В такъв случай, позволявайки си още десетина месеца спокойна работа, сега би разполагал с достатъчно запаси и цялото това бързане нямаше да се налага. Щеше да си е подготвил достатъчно варианти ХИДРА, готови за използване, та дори и с известни модификации. За голямо съжаление неговите работодатели бяха хора импулсивни и почти винаги гневни. И още по-лошо — онези в Москва бяха идейни пленници на отдавна овехтелите концепции за водене на война с многобройна армия, бронирани части и бомбардировачи. В краен резултат графикът за провеждането на ЖУКОВ се въртеше около времето, респективно възможностите на Русия да придвижва и разполага танкове и хора по пътищата, и още по-трудните и неточни изчисления колко време ще е нужно руските войски да постигнат тази и онази цел веднъж след откриване на огъня, а отделните им компоненти да координират действията си.

Ренке изпухтя презрително — нито Малкович, нито руският президент можеха правилно да оценят истинския смисъл, изяществото и дългосрочния ефект на оръжие като ХИДРА. Неговото творчество би могло да бъде употребено по далеч по-фини начини: да ужасява и изнудва евентуални противници, да ги плаши така, че те сами да изпълняват волята на Русия, без да има нужда от цялото това мащабно и непрактично насилие. Но не, в ХИДРА работодателите му виждаха само още един инструмент за убиване. Типични славянски боклуци, омерзително си рече Ренке. Те разбират приложението на сила единствено в най-бруталната й и очевидна форма.

Сви рамене за пореден път. Една грешка винаги води до втора. Една глупост предизвиква друга. Все една и съща история: навремето в Източна Германия, сетне и Съветския съюз, сетне и Ирак. Не можеш да очакваш от неопитни хора да мислят и действат целенасочено и ясно. Алчността и главно невежеството им пречат за взимането на рационални решения. За щастие самият той не притежава същите слабости.

— Професоре? — обади се един от асистентите и протегна към него телефонна слушалка. — На обезопасената линия ви търси сеньор Брант.

Ренке нетърпеливо смъкна шлема, хирургическата маска и ръкавиците. Захвърли ги в близкия кош и пое слушалката.