Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Да? — почти изсъска белокосият учен. — Какво пак има, Ерих?

— Налага се да ви информирам за развитието на проблемите по сигурността в Берлин и тук — в Москва — кратко докладва Брант.

Ренке кимна. В този случай Брант бе оправдан да го прекъсва.

— Докладвай.

Изслуша внимателно фактологията, докато Брант попълваше празнотите в информацията му по последните събития. Новините от Берлин не бяха толкова лоши. Веднъж Ланге и неговите убийци да получат исканата информация, тогава успехът им е почти сигурен. Всъщност по-обезпокоителни бяха новините от Москва.

— Няма ги американците, а? Не можете да ги откриете дори и с помощта на целия руски апарат на сигурността? — попита той недоверчиво.

— За съжаление — отвърна Брант. — По искане на Иванов милицията проверява навсякъде, но тези проверки засега не дават резултати. Той смята, че Смит и Девайн са се укрили някъде в предградията на Москва или извън нея. А може вече и да са напуснали Русия.

— Ти лично какво смяташ?

— Струва ми се, че Иванов е просто прекален оптимист — отвърна Брант. — Девайн е може би аматьорка като разузнавач, обаче подполковник Смит е стопроцентово печен професионалист. Той няма да се откаже просто така от мисията си.

Ренке се замисли. Заключенията на бившия офицер от Щази изглеждаха точни.

— Е, и? Вие какво ще предприемете сега? — попита го той хладно.

— Не съм много сигурен… — вяло отвърна Брант.

Белокосият учен повдигна вежди, удивен и отново ядосан.

— Хайде, Ерих — сопна се той, — какво е това отпускане!? Смит и Девайн не са глупаци. Не се ли досещаш какво са открили досега в записките на Веденская?

— Хер професор, забравяте, че не съм учен като вас — със стиснати зъби отговори германецът. — Моите умения са в друга област.

— Имената, Улрих, имената! — натърти професорът. — От записките американците са научили имената на руснаците, които използвахме в първите експерименти за създаването на ХИДРА. И какъвто и да е Смит, той е още и лекар, а и учен, занимавал се е с медицинска изследователска дейност. Изправен пред непознато заболяване, един изследовател първо тръгва да търси причинителите. И какво тогава? Трябва да му сложиш капан. Организирай подходяща примка, той сам ще влезе в нея.

Берлин

Герхард Ланге се намираше само на няколко километра от Грюневалд, дълбоко в търбуха на подземен обществен гараж на няколко етажа. Стоеше до черен автомобил и държеше слушалката на портативна радиостанция. От нея здраво пукаше, а гласът на един от неговите хора отчаяно се опитваше да докладва за изпълнението на задачата, но за беля бе почти невъзможно да се различат думите му. Силно смръщен, Ланге се наведе напред и още по-силно притисна малката слушалка към ухото си.

— Спокойно, Мюлер — заговори Ланге. — Спокойно. Опитай се пак. И по-бавно…

Този път Мюлер, набитият здравеняк, който предния ден бе посрещнал екипа му на летището, заговори по-бавно и отчетливо:

— Разполагам с целите… повтарям — потвърдих целите.

Ланге въздъхна с облекчение. Значи играта на изчакване наближаваше края си. Наведе се през отворения шофьорски прозорец на черното беемве и взе от седалката листа с получения преди два часа факс.

— Добре. Прочети ми ги — нареди Ланге.

И Мюлер отсреща започна да чете номерата и марките на автомобилите, които бе засякъл по време на своята задача, а бившият офицер от Щази ги сверяваше с получения вече списък на автомобили и пикапи, с които ЦРУ разполагаше в Берлин. Оказа се, че всички пасват. Ланге сгъна листа и го прибра в джоба си, сетне извади подробен атлас с детайлни карти на отделните райони и улици и рече в микрофона:

— Отлична работа. Сега казвай къде са американците?

Слушаше внимателно и с червен маркер бележеше позициите на превозните средства, които докладваше Мюлер. Когато свършиха, той прегледа всичко отново и отбеляза относителните разстояния, възможните алтернативни подстъпи и най-удачните за изтегляне пътища. Планът вече се оформяше в съзнанието му: бързо и смъртоносно, мислеше си той. И колкото по-бързо, толкова по-добре.

Сетне се обърна към екипа и нареди на сръбски:

— Хайде, приготвяйте се. Имаме мишена.

Тримата с грубите лица, до един ветерани от сръбската държавна сигурност и етническите чистки в Босна и Косово, не загубиха и секунда. Светкавично загасиха цигарите и се измъкнаха от колата, а Ланге отвори багажника на беемвето и започна да вади оръжие и муниции. Разпредели каквото трябваше, сетне всички се заеха да зареждат и проверяват готовността на екипировката.