Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Боже мой, тези копелета носят бронежилетки и не само жилетки, а и защита за почти цялото тяло!

В същото време заработиха и рефлексите й за самосъхранение и тя отскочи странично, прикривайки се зад паркирано на самата „Клейалее“ волво.

Мъжът вече се обръщаше в нейната посока и със същото плавно движение вдигна автомата по-високо, за да пусне дълъг откос. По волвото зачаткаха куршуми.

Просната на паважа зад колата, Ранди прикри глава с ръце, а автомобилът над нея се разклати силно и заигра под множеството попадения. Чу се звън на разтрошено стъкло, скърцане на пробити ламарини и пластмаса, навсякъде по улицата се разхвърчаха отломки, засвириха рикошети. Куршуми зачаткаха и по други паркирани наблизо коли, по самия паваж, от който във всички посоки се разлетяха парченца бетон. Пронизително засвириха алармите на ударените автомобили, задвижени от същинската куршумена градушка.

Внезапно стрелбата спря.

Дишайки тежко, Ранди се претърколи навътре по тротоара, встрани от волвото с хванатата в две ръце берета, насочена напред за стрелба. В този миг забеляза, че двамата мъже се вмъкваха в беемвето, а третият бе прехвърлил автомата на ремък през рамо и стоеше приведен, докато двете му ръце бърникаха в нещо, подобно на неголяма брезентова торба.

Този път се прицели внимателно, опънала ръце над главата си в типична стрелкова стойка. Изчака, докато мушката и мерникът се изравниха в главата на навелия се „командос“ и дръпна спусъка. Беретата кихна веднъж, откатът я отхвърли нагоре. Нищо. Изглежда, пропусна. Ранди присви очи, отново се прицели, успокои ръцете, натисна отново.

Мъжът потрепна — деветмилиметровият куршум попадна в бедрото на десния му крак, разтроши костта и излезе отзад заедно с фино червено облаче кръв и раздробени частици. Той залитна и тромаво седна, загледан удивено в наранената си плът. Зелената брезентова чанта тупна на паважа до него.

В същия миг по лицето му се изписа отчаяно, паническо изражение. Опита се с левия крак да изрита чантата встрани. Тя се завъртя по земята и се претърколи под раздрания от куршумите пикап на ЦРУ.

Ранди ясно чу как раненият трескаво извика нещо — звучеше като предупреждение — на гърлен славянски език. В същия миг единият от другарите му се наведе от беемвето, хвана го под мишниците и го вмъкна в колата, а на уличния паваж остана голяма локва яркочервена кръв.

Водачът на беемвето настъпи газта до дупка и автомобилът полетя с жестоко свирене на гуми обратно по „Клейалее“ — в същата посока, откъдето бе дошъл. Ранди скочи на крака и насочвайки беретата в минаващата поне с осемдесет километра в час покрай нея кола, пусна няколко куршума.

Един разби задното стъкло, втори попадна в багажника, останалите изобщо не улучиха бързо движещата се мишена. Ругаейки задъхано, Ранди свали пистолета — имаше опасност да удари случайни минувачи.

Беемвето набра още по-голяма скорост и скоро се стопи в сгъстяващия се в края на улицата здрач.

Ранди остана за миг неподвижна, загледана в празната улица, почти невярваща на очите си. Сякаш всичко случило се току-що бе част от някакъв странен, неочакван кошмар. Беше като зашеметена от значимостта на дръзкото, направо невероятно, смъртоносно нападение срещу екипа й за наблюдение. Как така се случи всичко това, за бога? — питаше се тя горчиво отново и отново. И как успяха хората на Вулф Ренке да я засекат така неочаквано, и то с подобна безпогрешна точност?

Бавно постави предпазителя на беретата и се насили да я прибере в кобура. Ръцете й започваха да треперят, настъпваше първата фаза на шока. Неистовата адреналинова вълна отшумяваше, оставяйки в нея огромна пустота, угризения и гняв, дълбок и мощен. Погледна през рамо към разгромения от залповете пикап и зърна зелената брезентова чанта.

Търкаляше се все така на паважа под колата — до едното от задните колела.

Чанта — рече нещо в съзнанието й. Сетне със светкавична бързина мозъкът й коригира информацията, изпращайки друг сигнал — това не е чанта, а взривно устройство. Бомба с краткотраен закъснител.

Бягай!, повтори мозъкът й, незабавно изчезвай оттук, Ранди! И внезапно стигнал до двигателната й система, сигналът я подгони — тя се извърна и хукна с все сила в посока, обратна на форда. Минавайки край току-що спрели на платното коли, чиито шофьори гледаха развалината с широко отворени от изненада очи, тя завика на немски, размахвайки ръце:

— Бягайте! Бягайте! Там има бомба!