Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Малко след разговора на Нестеренко и докато системата летеше високо над африканското крайбрежие, високочестотната й антена започна да приема кодирани указания, целящи да препрограмират бордовите компютри.

Само шейсет секунди след като прие и последните данни, „Спайдър 12“ премина в друг режим на действие.

Първо се задействаха нисковисочинни двигатели, в пространството зад тях забълваха кълбета пара. Дългият, с цилиндрична форма сателит бавно описа дъга и тъпият му нос се насочи към определена точка в космическото пространство някъде над далечния закривен земен хоризонт. Когато „Спайдър 12“ достигна нужния ъгъл на насочване, двигателите отново се включиха, този път за да спрат въртенето. Подадена бе друга команда и в основата на носа зейнаха няколко люка.

През отворите се показаха шест значително по-малки космически съдове — конусообразни противоспътникови бойни глави — завъртяха се и забавиха ход с помощта на групови преобразуватели, работещи в програмирана последователност. Сетне главите се откъснаха и бавно полетяха надолу към земята, описвайки сложни криви, насочващи ги към удачни позиции за прецизно изчислена стрелба по далечна мишена.

Когато шестте глави се отдалечиха на няколко километра, „Спайдър 12“ изпълни последната си програмирана задача. Поставени на ключови места в десеттонния спътник саморазрушителни заряди започнаха да избухват на кратки интервали с къси и остро ослепителни светлинни излъчвания, предназначени да бъдат уловени от изведените в орбити високо над земята руски и американски сензорни устройства за ранно предупреждение. Детонациите разкъсаха „Спайдър 12“ на парчета, унищожиха антените, соларните устройства и най-вече резервоарите с гориво. И като изпускаше водна пара и гориво, взривената развалина се завъртя свободно из космоса, разпилявайки навсякъде по пътя си по-малки отломки, сетне бавно започна да се спуска към горните слоеве на земната атмосфера.

Прикрити от ярките експлозии на майката спътник зад тях, шестте антиспътникови бойни глави също избухнаха. Всеки техен взрив изпращаше в околното космическо пространство масивна сферична градушка от ситни, остри като бръсначи титанови фрагменти. Заедно те образуваха гигантски облак космически шрапнел — смъртоносно оръжие, което се носеше напред с повече от седем километра в час.

Главен космически команден център

— Нашите радари потвърждават многобройни шрапнелни попадения върху „Лакрос-5“ — възторжено заяви Баранов, извърнал глава към Нестеренко, който повтори докладваното от подчинените му офицери. — Дори според първоначалните преценки американският шпионски сателит е унищожен!

Генералът кимна доволно и отново вдигна слушалката на червения телефон.

— Говори Нестеренко — рече той равно. — Свържете ме с Космическото командване на САЩ.

Извърна глава към Баранов и се усмихна многозначително, докато изчакваше операторите да направят връзката по горещата линия с американците.

— Налага се да изразя искрени съжаления и най-сериозни извинения във връзка с ужасните щети, неволно нанесени на американските ни приятели от неочакваната катастрофална експлозия на борда на един от нашите метеорологични спътници от класа КОСМОС.

— Смятате ли, че ще ви повярват?

Нестеренко сви рамене.

— Може би да. А може би и не. Най-важното е друго — нямат достатъчно време да изведат заместник на унищожения им радарно-разузнавателен спътник. При това скоро, дори много скоро ние повече няма да бъдем принуждавани да се безпокоим за това дали ни вярват в САЩ или не. Или пък какво биха могли да сторят, нали така?

В Белия дом

Бе ранна сутрин, когато униформен служител на Сикрет Сървис въведе Фред Клайн в президентския кабинет на горния етаж в Източното крило. Стаята бе личното убежище на Кастила, нещо като място за разтоварване от рутинното напрежение на всички публични места в Белия дом. Тук имаше множество стари книги, литографии на произведения на Фредерик Ремингтън и Джорджия О’Кийф, снимки от хълмистия пейзаж на Ню Мексико.

Кастила се бе отпуснал в едното от двете кресла и мрачно прелистваше сутрешната разузнавателна сводка. На поднос в съседство стоеше недокоснатата му закуска. Вдигна очи от страницата и махна с ръка на Клайн.

— Заповядай, Фред, седни.

Клайн послушно седна.

Кастила уморено отмести купчината листове и се обърна към стария приятел.