Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Имаш ли по-пресни новини от Смит или другите в Москва?

— Засега не — отвърна Клайн. — Обаче очаквам важен доклад най-много до няколко часа.

Президентът кимна одобрително.

— Добре, дай Боже да успеят. Защото ще имам нужда от максимално количество информация… и то колкото се може по-бързо. Сигурно през следващите четирийсет и осем часа.

Клайн повдигна вежди.

— Все повече се убеждавам, че каквото и да е онова, което руснаците планират, то ще се случи много скоро — обясни му Кастила. — Което означава, че нашите възможности да ги спрем във времето се скъсяват все повече и повече, и то много бързо.

— Да, сър — съгласи се шефът на Първи отдел.

Ако докладваните от Смит и Девайн слухове за растящото темпо на руските военни приготовления бяха верни, САЩ и техните съюзници вероятно ще бъдат съвсем скоро здраво притиснати във времето за точна и качествена реакция.

— Свиквам тайна среща с представители на високо ниво на някои от най-близките ни съюзници — съобщи му Кастила. — Говоря за онези, които все още имат достойна за уважение военна мощ — като Великобритания, Франция, Германия и Япония. Поне като начало. Ще настоявам да дадем колективен отпор на Кремъл, да предприемем поредица конкретни и съгласувани мерки, които да принудят Дударев да отстъпи, преди да е натиснал спусъка на каквото и да е замислил…

— И кога? — тихо запита Клайн.

— Сутринта на 22 февруари — отвърна президентът. — Не виждам как можем да си позволим да изчакваме повече.

Клайн се намръщи.

— Доста кратък срок, направо притеснителен… — рече той. — Не зная дали мога да обещая конкретни резултати в това време…

Кастила кимна.

— Зная, Фред, и разбирам. Обаче, честно казано, само с това време разполагаме. Повярвай ми, приятелю, пред всички останали настоявам за същото, от всички изисквам невъзможни неща, нали разбираш? Снощи свиках заседание на Съвета за национална сигурност (СНС), там им наредих да прегрупират силите в целия диапазон на сигурността и нейните възможности — разузнавателни спътници, станции за засичане на комуникации и цялата им агентурна мрежа. Всички сили да се хвърлят за същата мисия — това съм наредил. Защото когато съюзниците влязат в Овалния кабинет, аз ще имам нужда от твърда и убедителна информация и доказателства за агресивните руски намерения.

— Но ако не успея да ти я доставя навреме?

Президентът въздъхна.

— И в такъв случай ще проведа срещата, но поне няма да се самозаблуждавам. Никой от съюзниците няма да се съгласи да присъедини сили към нашите срещу Москва на базата единствено на личните ми опасения и няколко недостатъчно убедителни факта, които могат да се тълкуват двузначно. Това ми е достатъчно ясно.

Клайн кимна мрачно.

— Още при първа възможност ще обясня на Смит колко критично зависим от бързината.

— Моля те, направи това — тихо рече Кастила. — Дяволски мразя да те притискам по този начин да излагаш хората си на повече рискове и опасности, но наистина нямам алтернатива…

В същия миг иззвъня обезопасеният телефон и президентът прекъсна изречението, изправи се и вдигна слушалката.

Клайн го загледа напрегнато, сякаш очакваше определена реакция. И тя не закъсня — нарязаното от десетки бръчки широко лице на Кастила посърна и сякаш се сви, а той внезапно като че се състари.

— Кога? — запита той и стисна телефона, та чак кокалчетата му побеляха.

Изслуша отговора, сетне кимна с глава.

— Разбирам, адмирале — рече президентът тихо.

Прекъсна връзката и набра вътрешен номер в Белия дом.

— Тук е Сам Кастила, Чарли — каза той на шефа на личния си екип. — Незабавно събирай СНС. Отново имаме кризисна ситуация.

Остави слушалката и се върна при Клайн.

— Адмирал Броуз беше — обясни той, а в очите му се четеше умора и несигурност. — Току-що спешно му докладвали от Космическия център в Колорадо. Имало авариен взрив в космоса, в резултат на който сме загубили един от най-модерните си разузнавателни спътници — „Лакрос-5“.

Северно от Москва

Навън бе тъмно като в рог, когато Джон Смит и Фиона Девайн се добраха до втората си цел — голяма вила, притежавана някога от Александър Сахаров. Той бе възрастният мъж, починал като втора жертва на подозрителното заболяване, по чиито дири сега вървяха двамата американци. Преди пенсионирането си Сахаров е бил влиятелен член на управляващата комунистическа партия и директор на държавен промишлен комплекс. В началните, необуздани години на „приятелския“ капитализъм след разпада на Съветския съюз Сахаров бе натрупал завидно състояние, разпродавайки „акции“ от фабрики и заводи на подчинения му комплекс.