Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Смърдеше навсякъде — на какво ли не. Носеше се остра миризма на евтин дезодорант, от който очите се насълзяват, на готвено зеле от кухните в апартаментите. Буквално на всеки метър се носеше киселата миризма на нечистотата на прекалено много хора, принудени да живеят на едно и също място.

Мъничкият двустаен апартамент, който търсеха, се намираше на четвъртия етаж в най-задната част на сградата и на края на дълъг коридор с множество врати. Смит и Фиона бяха дошли тук с важна задача — да потърсят родителите на седемгодишния Михаил Воронов — първата жертва на мистериозната болест.

Когато видя мълчаливата, затворена жена, която им отвори вратата, Джон си каза, че това не може да бъде истинската му майка. Тя изглеждаше прекалено стара, може би беше бабата. Косата й бе сива, лицето запуснато, набраздено с дълбоки бръчки. В следващия миг обаче Смит видя очите — в тях бе стаена неутешима болка, бяха зачервени, клепачите подпухнали от постоянен плач. Гледаха го очите на една горко изстрадала жена, потисната от бедността, загубила единственото истинско съкровище — рожбата си. Два месеца по-късно тя бе все така облечена в черно.

— Да, моля? — попита ги жената, очевидно изненадана да види на прага си двама добре облечени чужденци. — С какво мога да ви помогна?

— Моля ви да приемете най-искрените ни съболезнования по повод трагичната ви загуба, госпожо Воронова. Молим също да ни извините за това, че ви се натрапваме в това трудно за вас време — тихо рече Смит, който усещаше, че говори клишета. — И ако не бе абсолютно наложително, не бихме се осмелили да ви безпокоим по този начин.

Сетне показа подправените си документи на служител на ООН и СЗО.

— Казвам се Щранд — д-р Кале Щранд от Световната здравна организация. Дамата е госпожица Линдквист, моя помощничка — рече Джон и посочи Фиона.

— Прощавайте, но не ви разбирам — удивено рече жената. — Защо сте тук?

— Ние проучваме болестта, от която почина вашият син — кротко обясни Фиона. — Опитваме се да разберем какво точно се е случило с Михаил — как се е заразил, какво е станало в началото. Нали разбирате, целта е да спасим други хора.

По опустошеното от скръбта лице на майката бавно полази разбиране.

— О! Разбира се. Заповядайте. Влизайте. Моля ви, добре сте дошли в нашия дом — говореше тя и като отстъпи, направи място да минат.

Навън бе светла зимна утрин, а тук, в стаята, където влязоха, цареше полумрак, нарушаван само от единствена и много слаба крушка в осветително тяло на тавана. Прозорецът бе закрит с дебели пердета. Имаше още изтрито канапе, два разнебитени стола и ниска маса.

— Моля ви, заповядайте, седнете — покани ги жената и посочи канапето. — Сега ще повикам моя съпруг, той се казва Юрий.

Сетне се изчерви и неспокойно добави:

— Той се опитваше да поспи. Моля ви да го извините. Не е напълно на себе си… нали разбирате… откакто нашето момче…

Видимо не беше в състояние да каже нищо повече. Извърна се, отвори близката врата и бързо влезе в другата стая на апартамента.

Фиона мълком подбутна Джон, сочейки към поставената в рамка снимка на усмихнато момченце. Стоеше в ъгъла на ниската маса, беше препасана с черна панделка, а от двете й страни горяха свещи.

Смит кимна мрачно, изпитваше угризения, че се налага да заблуждава тези бедни, тъжни хорица по този начин, та макар и в името на добра кауза. Но се налагаше. Според казаното от Фред Клайн предната вечер обстановката се бе усложнила до такава степен, че бе направо жизненоважно да стигнат до причинителя на жестокото заболяване. Западните разузнавателни организации получаваха удар след удар, и то в миг, когато тяхната намеса бе повече от необходима. А в рамките на някак си свързани с общата логика на нещата съдбовни събития новите републики около Русия фатално отслабваха от загубата на най-талантливите си политически и военни лидери.

След малко жената се върна в стаята заедно със съпруга си. И той бе като нея, сянка на някогашния Юрий Воронов, изпито от мъката подобие на човешко същество. Очите му бяха кървясали, хлътнали дълбоко в орбитите, ръцете му силно трепереха. Дрехите му висяха по видимо отслабналото му, приведено тяло.

Като видя, че Смит и Фиона ги очакват, той направи усилие да се стегне и поизправи. Със смутена усмивка заглади рядката си права коса и с мъка се опита да играе ролята на добър домакин, предлагайки на двамата чужденци по чашка чай поради липса на нещо по-добро. Съпругата сложи вода на котлона, а той седна на стола срещу гостите.