Робърт Лъдлъм - Московски вирус

За миг си представи лицето на Ренке, за когото бе направил толкова много, и почувства силно омерзение.

— Поне толкова ми дължите, хер професор.

— Аз на теб нищо не ти дължа — отряза го Ренке хладно. — Ти за всички услуги си си получил прекалено щедро възнаграждение. Фактът, че други хора са научили за твоите отклонения, е неприятен, но той не ти дава правото да имаш извънредни претенции спрямо мен.

— Значи нищо няма да направите за мен? — попита Кеслер, направо втрещен.

— Не съм казвал такова нещо — тросна се Ренке. — Всъщност ще уважа искането ти, макар и за свои лични цели. Сега ме слушай внимателно и изпълнявай указанията ми точно. Първо: остани на място. Никакви телефонни разговори повече няма да водиш. По какъвто и да е повод! Когато подробностите по извеждането ти бъдат уточнени, аз ще ти се обадя с нови инструкции. Ясен ли съм?

— Да, да, съвсем ясен, хер професор — закима бързо с глава Кеслер.

— Добре. Сам ли си?

— Поне засега — отвърна Кеслер и погледна часовника на бюрото. — Обаче готвачката и прислужникът ще пристигнат най-много до час.

— Върни ги — нареди Ренке. — Кажи им, че си болен и нямаш нужда от услугите им за деня. При изчезването ти не бива да има свидетели.

— Слушам, точно така ще постъпя — бързо отвърна Кеслер.

— Радвам се да те чуя така отзивчив, Улрих — рече Ренке и в гласа му звучеше искрено задоволство.

В колата на ЦРУ първият техник се обърна към Ранди с изписано на лицето съжаление, свали слушалките и й ги подаде.

— Ето какво прихванахме от линията по време на Кеслеровото обаждане.

Ранди намести слушалките и се заслуша внимателно, а операторът върна записа. От него излизаше само високо модулирано писукане, прекъсвано от атмосферни смущения. Повдигнала едната вежда, Ранди въздъхна и запита:

— Кодирано, а?

— С отлична техника — отвърна техникът. — На пръв поглед само бих казал, че какъвто и кодиращ софтуер да са използвали тези хора, той е от най-доброто, на което съм попадал досега, може би с изключение на нашите програми.

— Хм, интересно — замисли се Ранди.

— Ами да, наистина — усмихна се специалистът. — Като си помисля малко, може би техниците на АНС ще успеят да го върнат в нормален звуков формат. Обаче пък може да им отнеме доста време, да речем седмици.

— Не успя ли поне да засечеш телефонния номер, на който се обади Кеслер? — запита Ранди.

Младежът поклати глава.

— Не, боя се, че не. Който е устройвал комуникационната система, в която се включи Кеслер, наистина е знаел какво върши — ясни са му професионалните игри, и то отлично. Всеки път, когато компютърно се приближавахме към истинския номер, сигналът се прехвърляше на друг и така до края. Фактически направо разиграваше нашата търсачка, като я връщаше в стартово положение.

— Я почакай — присви очи Ранди. — Ти самият не можеш ли да организираш такава система?

— Аз ли? — замисли се младежът и сви рамене. — Мога, защо да не мога… само че и на мен ще ми трябват няколко седмици и доста пари плюс кажи-речи неограничен достъп до софтуерните комуникационни централи на големите телекоми.

— Което означава, че доста влиятелни и финансово могъщи хора пазят гърба на професор Ранке — замислено рече Ранди.

Вторият оператор вдигна очи от своите компютри и се усмихна.

— На тебе ти върви, Ранди. Май си имала предчувствия, когато си слагала цялата купчина маймунки в Кеслеровия кабинет.

Ранди закима, досещайки се какво има предвид операторът.

— Вярно, че имах — рекох си, че няма да е безполезно по възможност да дублираме източниците, а? Май се е получило?

— Точно така — аудиосигналът е чудесен — каза младежът. — Имам записи на гласа на Кеслер от кабинета — каквото е казал, е с отлично качество. Трябва само да изчистя фоновия шум, още максимално да увелича и подобря звука. Тогава по принцип е възможно да чуем и думите на човека отсреща.

— В същото време можеш ли да изолираш и изчистиш записания звук, когато Кеслер е натискал бутоните на апарата? — обади се с любопитство първият оператор.

— Не е толкова трудно.

— Чудесно — отвърна колегата му и извърна лице към Ранди. — Значи започваме. Виж, винаги когато натискаш бутоните на даден телефонен апарат, всеки един издава извънредно специфичен тон. Ще ги подредим, ще направим сравнение с апарата, тогава ще ги пуснем на търсачка, а компютърът безпогрешно ще познае и номера.

Ранди кимна, разбираше за какво става дума.

— По този начин получаваме насочващи данни за телекомуникационната система на онези хора — продължи да обяснява техникът. — Ще ни отнеме известно време, но използвайки първия номер, ще проникнем в компютърно генерирания лабиринт и малко по малко ще стигнем до целта.