Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Така е — сухо отвърна Кастила? — Представям си само какъв вой ще се вдигне и какви опасения и възражения ще се изсипят и в Париж, и в Киев, и в Берлин, само да поискам да заемем обща твърда позиция срещу Дударев и режима му на базата на записките на една покойна лекарка. И някакви си неясни сателитни снимки също няма да ги убедят, нито пък слухове втора ръка за възможна руска мобилизация, та дори и тя наистина да е мащабна.

Кастила въздъхна и удари с ръка по масата.

— По дяволите, Фред! Нуждаем се от факти! Твърди факти. Иначе действаме на сляпо и се зъбим на мъгляви сенки.

Клайн кимна безмълвно в знак на съгласие.

— Виж какво, след като свършим с теб тук, незабавно ще свикам Съвета за национална сигурност — изведнъж реши президентът. — Ще се наложи максимално да засилим наблюдението над руснаците и въоръжените им сили — по всички канали и с всички средства. Най-малкото незабавно трябва да се пренастроят спътниците за активна разузнавателна дейност над граничните райони.

Кастила не съумя да остане повече на едно място, бутна стола си назад и рязко се изправи, като закрачи към високите прозорци над южните морави на Белия дом.

Пиковите часове в американската столица набираха сила, а в падащия бързо мрак лазещите бавно към „Конститюшън Авеню“ автомобили изглеждаха като мудно търкалящи се светли, многоцветни мъниста. Президентът се загледа навън, а след малко извърна глава към Клайн.

— Познаваш ли лично Константин Малкович?

— Не сме се срещали на живо — отвърна Клайн и се усмихна леко. — Общуването с този тип милиардери е малко над моето социално-финансово положение, господин президент.

— Е, аз пък съм го виждал — въздъхна Кастила. — Могъщ във финансово отношение човек. Силен характер. И амбициозна личност.

— Колко амбициозен, ако мога така да се изразя?

Кастила се усмихна тънко.

— Достатъчно амбициозен, че да седне дори и на това място ей тук — президентското, — ако например бе роден в САЩ, а не в Сърбия.

Клайн кимна с разбиране.

— Веднага ще наредя да направят всички възможни проверки и справки за него и за цялата му могъща финансова империя. Ако работи с руснаците тайно, може би ще има начин да открием някои връзки, а оттам да проследим и какво евентуално планира в момента.

— Добра идея, Фред, действай по нея — съгласи се президентът, сетне се смръщи. — И все пак не съм сигурен докъде ще стигнете с проверките. Данъчните служби се опитваха да свършат същата работа преди няколко години — имаха немалко сигнали за прикриване на доходи. Само че се натъкнаха на солидна стена и трябваше да се откажат. Всичките му финансови институти и институции са подредени в невероятен лабиринт от офшорни холдинги и частни фондации. Финансовото и търговското министерство пък имаха данни, че той тайно контролира множество други бизнеси чрез посредници, трети лица и прочее, които елиминират възможностите да се докаже нещо незаконно или разобличаващо.

Сега и Клайн се намръщи.

— Звучи ми като съвършена организация за съмнителни тайни операции.

— Ами да, разбира се — кисело се съгласи Кастила отдалечи се от прозореца и се върна при стария си приятел. — Хайде да ми разкажеш повече за твоите хора в Москва.

— Разбира се, сър.

— Доколкото разбрах, прикритията им са изгърмели, нали така? Значи си наредил на Смит и Девайн да напуснат Русия?

Клайн замълча за миг, подбирайки думите си грижливо.

— Всъщност опитах се да им внуша, че трябва да излязат от страната колкото се може по-бързо.

Кастила вдигна вежди в изненада.

— Да им внушиш ли? Дявол да го вземе, Фред, ти нали ми каза, че практически всяко московско ченге или агент е по дирите им? Какво биха могли да научат при такива обстоятелства?

Шефът на тайния отдел му хвърли дяволита усмивка и поклати глава.

— Ти си чувал и друг път за възможностите на Джон Смит, нали, Сам? Фиона Девайн не я познаваш. Все още. Но мога да те уверя, че и двамата са удивително настойчиви и последователни хора. Фактически са хора находчиви, с инат и с хъс, приличат на тебе самия понякога. Хванат ли се с една работа, винаги я докарват до край. А в момента и двамата нямат никакво желание да си признаят, че са победени.

— Хъсът и смелостта са добри човешки качества — тихо откликна Кастила и по лицето му се изписа още по-загрижено изражение. — Обаче случаят е деликатен и ти го знаеш. Въпросът ми е те дали го разбират: че ако ги арестуват, ще вдигнем ръце и ще ги оставим на вълците?