Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Разбира се, че знаят, г-н президент — сериозно отвърна Клайн. — Това е част от тяхната работа в нашия отдел. И двамата отлично разбират какви рискове носи професията им. И ако се наложи, убеден съм, че ще направят всяка жертва, която може да се изисква от тях.

20 февруари

Берлин

Откъснат противно на волята му от и без това неспокойния сън, Кеслер отначало реши да не вдига слушалката на настоятелно звънящия до главата му телефон. Сетне отвори очи и се разбуди окончателно. Светещите стрелки на будилника показваха шест часа и няколко минути. Това го вбеси, той изпъшка и се опита да покрие глава с възглавницата, за да заглуши влудяващия, настойчив бръм. Защо проклетият телефонен секретар не се включва? — запита се той и разтърси глава. И по-късно — в някакъв по-човешки час — ще може да се занимае с въпроса, по който го търсят, колкото и да е спешен! Каквато и криза да е настъпила, майната й!

Криза ли? Сега се сепна и ококори очи. Дори и в мислите му тази дума бе в състояние да го приведе в напълно разбудено състояние. Позициите му в най-висшите кръгове на Министерството на вътрешните работи изискваха началниците му винаги да го виждат в светлината на изключително трудолюбивия, незаменим служител, на който може да се разчита абсолютно за всичко. Старшият офицер от Федералната криминална полиция, на когото може да се възложи и най-отговорната и тежка задача.

Изпъшка тежко и се изправи до седнало на леглото положение. Сега усети режещата в слепоочията му болка и ужасния вкус в устата. Прекалено много си бе пийнал на приема на канцлера предната вечер. Сетне бе влошил нещата още повече, като бе изпил поредица чашки от гъсто и силно турско кафе в отчаян опит да изтрезнее, за да може да седне на волана и да се прибере у дома.

И стомахът му се бе разбунтувал, нещо в него сякаш клокочеше, той се оригваше, имаше и газове. А когато успя да си легне, часът вече преваляше три.

Протегна ръка към слушалката, без да гледа в същата посока.

— Да? Кеслер е на телефона.

— Добро утро, хер Кеслер — чу се ясен и свеж дамски глас, който звучеше чак скверно, като се имаше предвид ранният час. — Името ми е Изабеле Щаан и съм извънреден прокурор към Министерството на правосъдието. Работя в сектор „Обществена корупция“ и ви се обаждам, за да насрочим незабавна среща с вас по много специален и спешен въпрос…

Главоболието на Кеслер сякаш се удвои. Да го събужда преди разсъмване някакво си нископоставено леке от правосъдието? Тия там за какви се мислят, бе! Стисна слушалката, тройно разгневен и викна в нея:

— За какво, по дяволите, ще ме вдигате по това време и ще ми звъните в къщи, а? Не знаете ли нормалните процедури? Ако вашето ведомство има нужда от съдействието на ФКП по някое разследване, първо ще си насочите молбата по съответните канали! Пратете си дивотиите по факса в нашата служба за връзки и съответният служител ще ви отговори надлежно, както се полага по наредбите!

— Не ме разбрахте, хер Кеслер — заговори жената и този път в тона й май се прокрадваха весели нотки. — Виждате ли, в случая става дума лично за вас. Вие сте обект на официално разследване за корупция, с което съм натоварена аз. И затова ви се обаждам.

— Какво? — ревна Кеслер и сега наистина се разбуди окончателно.

— Получихме сигнали с особено тревожни твърдения по ваш адрес и относно вашето поведение, хер Кеслер — продължи жената със същия свеж тон. — В смисъл, че имате отношение към укриването на професор Вулф Ренке от закона и търсещите го в същата връзка органи преди шестнайсет го дини…

— Това е абсолютна глупост! — ядно избухна Кеслер, но стомахът го присви.

— Така ли? — попита онази отсреща, а сега тонът й бе вече променен — доста по-хладен и с презрителни нотки. — Тогава с нетърпение очаквам вашите разяснения във връзка с покупките ви на извънредно скъпи произведения на изкуството — при това всички заплащани в наличност. Трудно беше да проверим всичко и да издирим отделните операции, но се справихме. Ето ги тук пред мен справките: първо през 1990 г., картина на Кандински, купена от галерия в Антверпен за сумата 250 000 евро по сегашен курс. Сетне през 1991 сте купили колаж на Матис…

Кеслер слушаше занемял и се ужасяваше все повече и повече. Вече бе облян в студена пот, а жената отсреща изброяваше покупките на любимите му картини с болезнено удивителна точност. Купувани с парите, които бе получавал, за да осигурява спокойствие и протекция за Ренке вече толкова много години. Преглътна с мъка, опита се отново и едва удържа да не повърне. Откъде може да знае толкова много неща тази обикновена следователка от Министерството на правосъдието? Винаги бе вземал извънредни мерки, бе внимавал изключително много да не го засекат. Бе купувал от различни агенти, винаги под различни имена и адреси. Невъзможно би било да се проследи толкова сложна следа от продажни документи на различни търговци и художествени галерии. Тогава как е станало?