Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Добре тогава — продължи Смит. — Успявате да се измъкнете от следенето, обаче преди това пък същите хора са ни засекли заедно край „Патриаршие пруди“. А впоследствие на различни места са запищели алармите, нали така? И по-късно същата вечер групата „Брант“ стяга обръча около нас. А сега излиза наяве, че използваната от тях линейка е собственост на болница, която получава здрави пари от добрия стар Константин Малкович.

— Мислиш, че той може да е в същата игра заедно с Дударев ли? — запита Киров, вече доста намръщен.

— А ти смяташ, че е невъзможно ли? — контрира Смит и поклати глава. — Не, братко. В крайна сметка логиката говори, че тук наистина може да има и някои съвпадения. Но иначе около г-н Малкович се набират доста въпросителни и нещо като димна завеса, не съм ли прав?

— Прав сте, разбира се — горчиво откликна Фиона. — При това може да се окаже, че зад онова, което наричате димна завеса, може да се появи и доста огън…

И лицето й се зачерви от гняв. Припомняше си подробностите от интервюто с Малкович, само че този път преценяваше казаните от него неща през друга призма. Чак изскърца със зъби от ядно разочарование.

— Само че нищо не можем да докажем за него точно сега!

— Така е — констатира Киров мрачно. — Ако този милиардер е в играта заедно с Кремъл, той ще взима нужните предпазни мерки, поне докато вие с подполковник Смит сте живи. До него няма да допускат непроверени хора, ще покрият евентуалните доказателства и ще блокират всички възможности за научаване на истината. Направим ли опит да се доберем до него лично, все едно сами да си сложим главите в торбата.

Смит кимна, беше съгласен.

— Прав си. Далеч по-разумно е да се опитаме да стигнем семействата на починалите. Приоритет за нас сега са солидни факти около причините за новото заболяване. Обаче, преди да действаме, трябва да докладваме на Клайн за съмненията си.

— Мисля, че има още едно нещо, което г-н Клайн трябва да научи — обади се Киров. — Според колегата от ФСС в страната са налице симптоми за далеч по-сериозна опасност. И тя е може би някак свързана именно с това тайнствено заболяване, обаче го надвишава далеч по смисъл и мащаби.

И той започна да излага научените факти, а Фиона и Джон слушаха мълчаливо и с все по-загрижени лица. Руснакът разказа за слуховете около интензивните военни приготовления, които вече се носели из горните етажи на централата на ФСС на „Лубянка“. Някои източници шепнели за тайни придвижвания на големи войскови единици и военни маневри, прехвърляне на значителни количества муниции, хранителни продукти и гориво в тайни арсенали и депа по руските граници, за засилени мерки на сигурността около Кремъл и Министерството на отбраната.

И всички тези факти сочеха към немислимото — голяма военна кампания за агресия срещу бившите съветски републики.

Белият дом

— Г-н Клайн, сър — както винаги нацупено заяви Естел Пайк, въвеждайки бледия дългонос мъж в Овалния кабинет. — Настоява да ви види.

Президентът Сам Кастила вдигна уморено лице от купчината папки и документи, затрупали любимата му маса от борово дърво, но усмивката му бе топла. Иначе под очите му имаше тъмни сенки, резултат от няколкото безкрайни дни напоследък, последвани и от безсънни нощи. Кимна любезно към един от столовете пред масата.

— Сядай, Фред, настанявай се. Ей сега ще ти обърна внимание.

Клайн седна послушно и мълчаливо изчака старият му приятел да довърши доклада, който четеше. Големите червени букви върху корицата на папката говореха, че той съдържа получена от разузнавателните спътници строго секретна информация. Кастила дочете материала, изсумтя отвратено и прибра страниците обратно в папката.

— Пак ли неприятности? — внимателно попита шефът на Първи секретен отдел.

— Колкото си искаш — отвърна президентът и прокара пръсти през косата си, сетне махна с ръка към множеството документи по масата. — И спътниците, и други източници непрекъснато засичат мащабни придвижвания на руски военни части в няколко гранични района — тези с Украйна, Грузия, Азербайджан и Казахстан. Общата разузнавателна картина обаче е доста фрагментарна и непълна. При това никой в ЦРУ или в Пентагона не желае да каже определено какво точно става там.

— Поради проблеми с твърдите факти ли? — попита Клайн. — Или защото са затруднени с анализирането им?

— И двете — изръмжа Кастила, потърси нещо сред купищата документи, измъкна папка с доклади и я подхвърли през масата към Клайн. — Ето ти пример за онова, което ми изпращат. Сам виж.