Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Която трябва да е пряко свързана с Вулф Ренке истинска телефонна линия — бавно каза Ранди и в очите й се появи хлад. — Тогава с професора ще си поприказваме мъничко за това кои са тези негови свръхмощни помагачи, а сетне ще го засилим в килията, където му е мястото до края на живота.

— Ами с Кеслер какво ще правим? — запита другият оператор.

Ранди се усмихна тънко.

— Хер Кеслер сега ще постои и ще се попече на бавен огън. Вече е натиснал паникбутона, а ние ще изчакаме тук на място да видим кой ще дойде да го спасява.

Москва

Същински звяр в клетка, Ерих Брант неспокойно крачеше напред-назад в офиса, едва потискайки нетърпението си. В ръка държеше телефон, говореше с Берлин по обезопасена линия.

— Имаш заповеди, Ланге — изсъска той. — Изпълнявай незабавно.

— С нужното уважение — тихо отвърна онзи отсреща, — искам да отбележа факта, че с моите хора не сме тук, за да извършваме самоубийство.

— Обясни се!

— Американците стопроцентово наблюдават дома на Кеслер — незабавно обясни Ланге. — И след като се появим и влезем, ще ни затиснат отзад.

— Убеден си значи, че това е операция на ЦРУ, така ли? — попита Брант, като налагаше цялата си воля да контролира бушуващия в него гняв.

— Убеден съм — рече Ланге. — Веднага щом получих твоя сигнал, незабавно започнах проверка чрез другите ни източници в тукашното правителство.

— И?

— Наистина съществува лице на име Изабеле Щаан и тя е действала и като извънреден прокурор към Министерството на правосъдието — отвърна Ланге. — Само че госпожа Щаан е в отпуска по майчинство и няма да се върне на работа поне до следващия месец. Нито пък има някъде заведена документация за открито вътрешно разследване на свързан с Кеслер случай.

— Значи смяташ, че американците са го подвели да ни потърси за помощ?

— Точно така — потвърди Ланге. — А в настоящия момент сто на сто се опитват да проследят обаждането му до Ренке.

Брант спря на място, не че гневът му отслабна. Ако американците намерят Ренке, няма начин да подминат и лабораторията ХИДРА. В такъв случай и собственият му живот няма да струва и пукната пара, а продължителността му ще се измерва в часове, и то в най-добрия случай.

— Ще успеят ли?

— Наистина не зная — отвърна тихо Ланге, а Брант направо си представи как с усмивка повдига рамене. — Обаче случаят попада именно в рамките на техническото разузнаване — област, в която, както знаем, и АНС, и ЦРУ са много силни, направо отлични.

Брант неохотно заклати глава. Знаеше, че Ланге е отличен професионалист, много рядко греши и казаното от него е вярно. По правило американците са слаби разузнавачи в полевата, чисто практична област, а голямата им сила е в техниката и особено електрониката.

— Значи незабавно се захващай да унищожиш въпросния наблюдаващ екип на ЦРУ, преди да са напреднали по случая — нареди Брант и очите му проблеснаха зловещо.

— Как да унищожа нещо, което не мога да намеря? — направо го отряза Ланге. — Американците сигурно се намират в превозно средство или в сграда някъде в радиус една миля около Кеслеровата вила. Не разполагам с нужните ресурси и време да проверявам напосоки огромния район Грюневалд с надеждата случайно да се натъкна на тях. За да заковем истинската мишена, ще ни трябва доста информация за берлинските операции на ЦРУ, и то кажи-речи веднага.

Брант кимна. Ланге отново беше прав.

— Добре — рече той хладно. — Незабавно ще се свържа с Малкович. Нашият патрон има специална връзка в Кьолн. Човек, който може би ще се окаже извънредно полезен в този случай.

Големи жилищни комплекси се редят край московското околовръстно шосе, опасвайки руската столица с концентрични пояси безлично сиви жилищни блокове. Това са бездушни кошери, строени от комунистически администратори, за да приютяват поредната вълна безименни маси, дошли в съветската метрополия да търсят работа. Близо две десетилетия след краха на създалата ги система тези постройки са все още домове на стотици хиляди от най-бедните жители на Москва.

Сега Джон Смит и Фиона Девайн се качваха по стълбището на една от тези неугледни кооперации. Няколко голи крушки висяха на жици от тавана, а светлината им бе недостатъчна, бледа, хвърляща неравни петна мъждукащ светлик във вездесъщия мрак. Бетонните стъпала бяха ужасно зацапани, пропукани, с разбити ръбове. На няколко места по продължение на стълбището металният парапет бе прекъснат, цели секции от него — буквално изтръгнати от бетона заедно с подпорите.