Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

Блондинката вдигна очи от своя главен монитор и се усмихна, щом Клайн премина с картата си през защитения вход.

— Добро утро, господин Клайн. Надявам се, че плаването днес е било спокойно.

— За мен никога няма да е съвсем спокойно, Маги — изсумтя Клайн. — Някой ден ще заловя садиста, който роди блестящата идея да превърне щаба с най-лошия моряк на света в яхтклуб.

Тя се подсмихна.

— Трябва да признаете, че отлично служи за прикритие.

— Не съвсем; ако през цялото време съм позеленял и ме мъчи морска болест, може всичко да издам. Какво имаме тази сутрин?

Темпълтън веднага превключи на работен режим.

— Внедрената „Примамка Браво“, изглежда, работи добре. Ръководителят на екипа докладва, че неговият персонал и оборудване са на територията на Мианмар и че неговият човек за свръзка успешно е установил контакт с ръководството на Националния съюз на Карен.

Клайн кимна. Извади носна кърпичка от джоба си и избърса няколко капчици влага от очилата си.

— Нещо ново за операцията на остров Уензди?

— Джон ще се присъедини към американските членове от неговия екип в Сиатъл довечера и с руската връзка в Аляска утре. Цялото оборудване е предварително доставено на място, а хеликоптерът е осигурен от „Пол Стар“.

— Някакви проблеми с Ленгли да изпрати мис Ръсел при нас?

— Само обичайното пъшкане, вайкане, роптаене и оплакване — Маги вдигна поглед от екраните си. — Може ли да изразя мнение, сър? В близко време президентът Кастила наистина ще трябва да вземе определени решения за работните взаимоотношения с бившите ни работодатели.

Клайн въздъхна и намести очилата си.

— Много е вероятно, Маги, но както казва безсмъртната Скарлет О’Хара, „Утре ще мисля за това“. Нещо друго за днес?

— Съвещание с Южноамериканската оперативна група точно в десет. Може би искате да видите папката „На вашето внимание“. Събрала съм списък от известни търговци на незаконно оръжие, за които се смята, че имат и потенциален интерес, и необходимите ресурси да се справят сами със ситуацията на остров Уензди. Заслужава си да го прочетете. Освен това сигнализирах за тези хора и за организациите им на всички наши разузнавателни източници. Всяко необичайно действие от тяхна страна ще се докладва.

— Много добре, Маги, както винаги.

Всеки директор трябва да има изпълнителен асистент, който може да чете мисли и да предвижда бъдещето.

Неговият кабинет — по-малък и далеч не така претрупан — се намираше зад този на Маги. Малкото украшения от личен характер — рамкираната, голяма колкото плакат снимка на Земята от орбита, копията на карти от елизабетинската епоха, големият глобус от осемнайсети век — служеха да му напомнят за неговата зона на отговорност.

На средноголямото му бюро имаше само един компютърен монитор, а до него — табла с чаша за кафе, димящ термос от неръждаема стомана и едно английско кексче с масло в покрита чиния.

Клайн се усмихна. Свали сакото на костюма си и го метна внимателно върху облегалката на стола. Настани се зад бюрото, наля си първата чаша кафе и натисна клавиша за интервал на клавиатурата си, за да събуди монитора.

Докато отпиваше, по екрана преминаха светещите заглавия на серия от файлове. Маги беше подредила файловете по значимостта на приоритетите.

ПОЗНАТИ ТЪРГОВЦИ НА НЕЗАКОННО ОРЪЖИЕ — МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ В ТЪРГОВИЯТА С ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО ПОРАЗЯВАНЕ

ГРУПАТА КРЕТЕК

АНТОН КРЕТЕК

Следваше снимка — компютърно увеличена и явно направена с дълъг телескопичен обектив. На нея имаше мъж — едър, с червендалесто лице, — който, изглежда, стоеше на палубата на огромна частна яхта и гледаше свъсено в посока към фотоапарата.

Много противоречия се таяха у Антон Кретек. Неговата оредяваща ръждивочервеникава коса контрастираше с диво избуялата му сивкава брада. Имаше явна сила в широките му рамене и жилавите, дълги мускулести ръце, които противоречаха на косматия, подут и отпуснат корем, изпъкнал над завързаните тесни бански, и макар че около очите му се събираше гъста мрежа от бръчки от смях, тези очи бяха студени и непроницаеми като на качулата кралска кобра.

Клайн помисли, че този човек може наистина много често да се смее, но вероятно на неща, които повечето нормални хора не смятат за забавни.

Следваше едно от кратките резюмета на Маги Темпълтън, пресяване на най-същественото от документацията за Кретек. Нейният професионален усет се прицелваше в онова, от което Клайн всъщност има нужда и желае да разбере за човека и неговата организация: