Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

Като секретен офицер Смислов веднага разчете шифъра на документа: свръхсекретно. Достъп само с одобрение от президента.

На Смислов му се щеше да не бе свалял балтона си. Кабинетът и малката заседателна зала изведнъж му се сториха по-студени.

Баранов посочи към папката.

— Това е Събитието от пети март. Вероятно то е единствената най-важна държавна тайна, пазена в родината ни. Всяко неупълномощено разкриване на съдържанието на тази папка означава автоматична смъртна присъда. Това ясно ли е?

— Да, господин генерал.

— Сега ви е разрешен достъп. Прочетете я, майоре. След малко ще се върна.

Баранов излезе и заключи заседателната зала след себе си.

Смислов обиколи масата, а стаята ставаше все по-студена. Като потъна в стола от сива стомана, той придърпа папката към себе си, а умът му препускаше. Пети март? Пети март? В тази дата имаше още нещо, което той не можеше съвсем да извика в съзнанието си, вероятно от часовете по история. Нещо като предчувствие.

Той отвори неозаглавената папка.

Генералът даде на по-младия офицер четирийсет и пет минути. Папката не беше обемиста, но Баранов си спомни, че когато на него му предоставиха достъп, беше прегледал документите два пъти, смаян и невярващ на очите си.

Когато дойде време, Баранов отново стана от бюрото и отключи вратата на заседателната зала. Майор Смислов още седеше на масата, а папката лежеше затворена пред него. Лицето му беше пребледняло и той не вдигна поглед. Устните му се раздвижиха в шепот:

— Боже мой… Боже мой.

— Почти същото стана и с мен, Григорий Андреевич — каза меко Баранов. — В цяла Русия има може би още трийсет души, запознати с пълното съдържание на тази папка. Вие и аз сме трийсет и първият и трийсет и вторият.

Генералът затвори, заключи звукоизолираната врата зад себе си и седна на стола срещу Смислов.

По-младият мъж се овладя и вдигна очи.

— Какви са заповедите за мен, генерале? Истинските заповеди за мен.

— Първо, майоре, вече мога да ви кажа, че резервоарът с антракс е още на борда на самолета. Очевидно така и не е бил изхвърлен. Но това далеч не е основната ни грижа в тази история. А Събитието от пети март е!

Смислов повдигна вежди.

— Напълно ви разбирам, господин генерал.

— Прикрепен към американската разследваща група, вие ще бъдете нашият човек на пост на остров Уензди — продължи Баранов. — Ще бъдете нашите очи и уши. Ще разчитаме на вас да овладеете ситуацията там. Но няма да действате сам. Военноморски взвод със специално назначение, обучен и екипиран за арктически бойни действия, е изпратен на острова с ядрена подводница. Ще стъпят на острова скоро след вашето пристигане и ще се разгърнат, като останат под прикритие. Ще ви предоставят средства за комуникация с тях и те ще чакат сигнал от вас.

— Какъв… сигнал трябва да дам, генерале?

— Относно Събитието от пети март, майор. Политкомисарят на „Миша 124“ е получил заповед да ликвидира всяко доказателство за събитието на мястото на катастрофата. Но той е трябвало също така да унищожи бомбардировача и оръжието с антракс. Това явно не е било осъществено. А и всяка връзка с остров Уензди се губи, преди да е получено каквото и да е потвърждение за стерилизацията.

— Значи екипажът на „Миша 124“ така и не е бил спасен? — попита с тих глас Смислов.

— Невъзможно е било да се осъществи — отвърна Баранов с отблъскваща лекота. — Най-голямата ни надежда е да са елиминирали всички доказателства за Събитието от пети март преди… Вашата мисия е да потвърдите, че това е било осъществено. Ако случаят е такъв или ако сам можете успешно да ликвидирате това доказателство, тогава съвместната мисия с американците за унищожаване на антракса може да се проведе, както официално е планирана.

— Но какво ще стане, ако това доказателство не е или не може да бъде унищожено, господин генерал, или ако този полковник Смит и неговите хора стигнат първи до него?

— Ако американците научат за Събитието от пети март, майоре, тогава няма да напуснат острова живи. Вие и взводът спецназовци ще се погрижите за това.

Смислов стана от стола си.

— Вие се шегувате, генерале.

— Нито дума за Събитието не бива да стига до останалия свят, майоре, при никакви обстоятелства.

Смислов търсеше подходящи думи, други възможности.

— Генерале… напълно разбирам значението на ситуацията, но защо спецназовците да не влязат първи и веднага да се справят с това доказателство, преди американците да пристигнат?