Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

Клайн мрачно се усмихна — женският екземпляр от вида беше по-смъртоносен от мъжкия. Маги Темпълтън вероятно беше права. Това бе лицето на потенциалния враг. Хора като Антон Кретек щяха да погледнат на два тона изпуснат антракс като на блестяща възможност.

Маги сигурно беше права и за още нещо. Светът много вероятно щеше да стане по-добро място без своя Антон Кретек.

Източният бряг на Адриатическо море

Отливът беше започнал, морето се беше отдръпнало, а звездите просветваха през парцалив облак над широка ивица тъмен, мокър пясък. Над плажа се простираха дюните, закотвени от рошавите, четинести избуяли треви и осеяни с множество грубо изработени бетонни бункери. Отдавна оставени на гнездящите морски птици, напуснатите укрепления бяха физическо изражение на параноичните заблуди на отминалото и неоплакано управление на Енвер Ходжа.

Отвъд дюните лежаха мрачните, обрасли с гори хълмове на Албания.

В тъмнината усилено превключваха предавки и два автомобила — един по-стар камион „Мерцедес“ с плоска предница и друг по-малък и по-нов „Рейндж Роувър“ бавно се тресяха надолу по набраздения път до плажа, като караха на слаби габаритни светлини.

Когато стигна до разклонението, малкият конвой спря и двама мъже в провисналите панталони и якета от груба кожа на албанската работническа класа скочиха от задната врата на камиона и заеха позиции, за да покриват пътя. Всеки от тях носеше картечен пистолет „Аграм“ — хърватско производство, с тежък цилиндричен заглушител, завинтен към късата цев.

Беше много малко вероятно някой да се осмели да дойде на това пусто място от крайбрежието в малките часове на нощта. Но ако го направеше — независимо дали е полицай или селянин, — щеше да умре.

Камионите продължиха още половин миля до най-широкия и най-прав участък от плажа и спряха. Още половин дузина въоръжени мъже слязоха от роувъра и кабината на камиона и се заловиха с дълго тренирана дейност.

Щом двама от мъжете се забавиха зад капака на паркирания роувър, загледани в небето, другите се разгърнаха като ветрило и оформиха писта за кацане.

Счупиха химически светлинни пръчки и ги разтресоха да светнат, а дебелият им край беше поставен в къси медни тръби. После мъжете забиха пръчките в пясъка на определено разстояние в дълга двойна редица. След минути лумналата в нощта пътека на специалната писта вече излъчваше бледа синьо-зелена светлина, която не се виждаше иззад дюните, но беше съвсем забележима за всеки, минаващ отгоре.

Мъжете се върнаха в автомобилите и зачакаха с пръст върху спусъка на своите картечни пистолети.

Когато стрелките на часовниците пропълзяха до уречения час, се чу бръмченето на самолетни двигатели и над тях успоредно на плажа се понесе крилата сянка със загасени навигационни светлини. Водачът на групата, едър мъж с червена брада, панталони от рипсено кадифе и дебел пуловер с шотландски мотиви, насочи сигнална лампа и светна към самолета. Две кратки просветвания, пауза и после още две кратки.

Това беше още един от механизмите за оцеляване на Антон Кретек: да отиде на място и лично да надзирава колкото се може повече от своите операции. Беше добър начин да разбереш на кого да имаш доверие и кого да очистиш.

Транспортният самолет „Дорниер 28D Скайсървант“ за късо излитане и кацане с два мотора и високо крило направи още един кръг над временното пясъчно летище и кацна. С двигатели, задавени от забавеното темпо, той светна и се настани между редиците светещи пръчки, а блокираният му колесник остави тънка, свистяща следа мокър пясък.

Кретек отново насочи и запали своята сигнална лампа, като насочи самолета да спре до камионите. Перките на самолета продължиха да просветват над тях, но страничният му капак за товари се отвори и изхвърли само един човек.

Той беше дребен, тъмен, слаб и ужасно нервен. Арабин от Палестина. Очите му трескаво се въртяха, защото нямаше доверие нито на обстановката, нито на компанията си.

— Добър вечер, приятелю, добър вечер — надвика звука на самолетните двигатели по-едрият мъж. — Добре дошъл в красива Албания.

— Ти ли си Кретек? — поиска да разбере палестинецът.

— Често ме обвиняват за това — отвърна Антон Кретек, като остави лампата върху капака на роувъра.

Арабинът не беше във весело настроение.

— Носиш ли материала?

— Затова и двамата сме тук, приятелю — Търговецът на оръжие тръгна към мерцедеса. — Ела сам да погледнеш.