Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

В светлината на един-единствен фенер от задната част на камиона бяха разтоварени тежки кашони от тъмен, промазан с восък картон. Кашоните бяха надписани на кирилица и върху тях беше отпечатан международният предупредителен знак с експлодираща бомба за мощни експлозиви. Като посочи, че един кашон трябва да се остави настрана, Кретек щракна и отвори сгъваем ловен нож и сряза жълтата полиетиленова облепваща лента.

Отвори капака и вътре се показаха здраво опаковани блокчета колкото тухла, увити във восъчна хартия. Разгърна опаковката и отвътре изникна плътен, гладък, подобен на маджун материал с цвят на маргарин.

— Пластичен взрив „Семтекс“ с военно качество — посочи към пакета Кретек. — Тук има хиляда и двеста килограма, всичкият е на по-малко от три месеца и напълно стабилен. Гарантирано убива евреи и праща вашите самоотвержени доброволци при техните седемдесет и две девици с усмивка на лицето.

Главата на арабина рязко се изметна, а в тъмните му, изразителни очи проблесна гняв. Гневът на фанатик в стълкновение с дребния търговец.

— Когато говориш за свещените воини на Мохамед и за освободителите на палестинския народ, ще говориш с уважение!

Очите на контрабандиста станаха хладни и непроницаеми.

— Всеки освобождава нещо, приятелю. Що се отнася до мен, аз освобождавам пари. Ти получаваш стоката си, а аз ще получа парите си — а Мохамед и палестинският народ да си гледат работата!

Арабинът кипна, но после забеляза кръга от мрачни славянски лица, който се събираше около светлото петно на лампата. Той враждебно извади дебел плик от вътрешната страна на якето си и го пусна върху отворения кашон експлозиви.

Кретек хвана плика. Като го отвори, той преброи прилежно стегнатите пачки с евро и потвърди стойността им.

— Всичко е наред — каза накрая той. — Товарете.

Тон и половина мощни експлозиви бяха качени на борда на товарния самолет, а екипажът на „Дорниер“ закрепи и пристегна смъртоносния товар. За броени минути беше натоварен и последният кашон и арабинът, който плати, се покатери след него без прощална дума или поглед назад. Вратите на фюзелажа се затръшнаха и витлата на самолета се забързаха, докато набираше скорост за излитане, издухвайки върху търговците на оръжие пясъка от попътната струя.

Самолетът отново се засили по слабоосветената пътека. Като се издигна в черното небе, той изпълни възходящ завой над Адриатическо море, а двигателите му се чуваха все по-слабо в далечината.

Хората на Кретек отново се разпръснаха, за да съберат светещите клечки. След един-два часа всички доказателства за кацането щяха да бъдат изтрити от настъпващия прилив.

Кретек и неговият помощник отново се качиха в роувъра.

— Не съм сигурен дали това ми харесва, Антон — каза Михаил Влахович, като метна своя „Аграм“ през рамо. По-дебел и по-плешив от Кретек, бившият офицер от сръбската армия с грозни черти беше един от най-елитните членове на Групата „Кретек“, на когото беше разрешено да се обръща към търговеца на оръжие по малко име. — Играеш рискована игра с тези хора.

Освен това Влахович беше сред наистина малцината, които имаха върховната привилегия да поставят под въпрос някое от командирските решения на Антон Кретек, без да бъдат убити заради това.

— За какво да се притеснявам, Михаил? — Кретек се изкикоти дебелашки, като плесна помощник-командира си по свободното рамо. — Посрещнахме техния самолет. Доставихме стоката, както бяхме обещали. Получихме договорената сума и те си заминаха. Изпълнихме договорката си докрай. А какво ще стане после? Кой може да каже?

— Но това ще е втората им изгубена пратка. Арабите ще станат подозрителни!

— Пфу! Арабите винаги са подозрителни. Убедени са, че всички тях преследват. Това може да се окаже добре. Можем да извлечем полза.

Кретек спря до пътническата врата на роувъра. Посегна през сваленото стъкло и отвори жабката.

— Когато договаряме следващата серия оръжейни доставки за Джихада, просто ще прехвърлим вината там, където по право й е мястото. Ще им кажем, че на Балканите действат израелски агенти на Мосад и опитват да се намесят в потока на оръжията, пътуващи за Близкия изток. Освен че мразят всички, арабите най-вече мразят евреите. С удоволствие ще обвинят тях за своите изгубени боеприпаси.

Кретек се изправи, взел в ръка сива метална кутия с размерите на пакет цигари. Той изтегли телескопична антена от горната част на кутията, натисна копче за включване и в отговор светна зелена лампичка.