Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Знам — той непохватно се пресегна и стисна рамото й. — Трябва да намерим някаква скала под себе си. Според фотографските карти има едно място малко по-нататък, където можем да слезем от глетчера и да се прехвърлим върху лицевата страна на Западното възвишение. Оттам има стъпаловидна издатина, която води надолу до плажа. Не би трябвало да е толкова зле.

Смит запази за себе си факта, че фотографските карти изобщо не бяха толкова подробни, че да се направи истински точна преценка за спускането. Това беше още един урок как да се държи командирът. Добрият командир винаги трябваше да изглежда сигурен в себе си и в решенията си, дори когато не е.

Смит изключи фенерчето, пак се намести под товара на раницата си и стана, като подаде ръка на Валентина. После се обърна назад към Смислов и му помогна също да се изправи на крака. Когато снежният мост рухна, Смит усети как въжето зад него се опъва. Смислов също го беше подпомогнал.

— Благодаря, майоре. Оцених подкрепата.

— Както каза, подполковник… — гласът на руснака беше все така безизразен. — Накъдето отивате вие, натам отивам и аз.

Военновъздушната база „Айлсън“,

Феърбанкс, Аляска

Двата въздушнодесантни конвертоплана „MV-22 Оспри“ на командосите бяха пребоядисани в полярен камуфлаж на бели и сиви петна. Крилете и пропелерите ротори бяха сгънати назад, а дългите им сонди за презареждане стърчаха напред. Нападателните транспортни системи за вертикално излитане и кацане бяха полегнали под блясъка от лампите на хангарния свод като двойка изтегнали се на брега нарвали, а наземните им екипажи се суетяха около тях.

До една от стените на хангара седяха или се излежаваха рейнджъри от армията и специалисти по ядрено, химическо и биологично оръжие, също облечени в полярен камуфлаж. Някои четяха евтини книжлета, други играеха на джобни видеоигри или се опитваха да подремнат върху студения бетон — всичките флегматично заети в традиционните забавления на войниците между бързането и чакането.

Отвън, върху осветената настилка на плаца за товарене, беше кацнал един „MC-130 Комбат Талон“ и под широкото му ляво крило силно туптеше спомагателен електрически агрегат. Над зеления отблясък на измервателните уреди в пилотската кабина отегченият инженер на полета поддържаше двигателите на големия транспортен самолет в готовност за излитане.

В командното бюро в задната част на хангара летателните екипажи на въздушните командоси се бяха струпали около едно бюро и гледаха с благоговение как командирът им със специално предназначение говореше по телефона.

Майор Джейсън Зондърс, широкоплещест ветеран от Специалните операции с буйна коса, изрева в отговор на телефонната слушалка.

— Не, сър! Няма да пусна в ход тази мисия, преди да имаме подходящо време за нея… Да, сър, напълно съм осведомен, че там има наши хора в голяма беда. Аз искам да стигна до тях също толкова спешно, сър. Но да изгубим спасителната сила, защото сме излетели преждевременно, няма да донесе на никого нищо добро!… Не, сър, не става въпрос само за времето на остров Уензди или за времето тук. А на какво ще се натъкнем помежду им… Единственият начин да стигнем до този остров е да използваме презареждане във въздуха… Да, сър, обучени сме за това, но да долееш „Оспри“ от самолет танкер е сложно и при най-добрите условия. Турбуленцията и заледяването са главните проблеми. Да го правим през нощта и в центъра на действащ полярен въздушен фронт повишава рисковете до самоубийство. Ако не успеем да заредим гориво в конвертопланите, може да изгубим и тях, и десантните части над ледниците. А ако се сблъскаме във въздуха, ще изгубим цялото проклето въоръжение, танкер, всичко и никога няма да видим острова.

Майорът си пое дълбоко въздух, за да се овладее.

— Според моята професионална преценка се опитваме да се справим с невъзможен сценарий за действие в този момент. Няма да хвърля хората си и машините в безполезно действие! Дори и да ми заповядвате!… Да, сър, разбирам… държа всички в готовност за излитане и получаваме нови метеорологични данни на всеки четвърт час. Гарантирам ви, че ще бъдем във въздуха до пет минути след като времето… Метеоролозите казват, че малко след развиделяване, сър… Да, сър, господин президент. Много добре разбирам. Ще ви държим в течение.

Зондърс върна телефона в гнездото му и се сгромоляса по лице върху бюрото. С притъпен от скръстените му ръце глас той заговори на хората си от ескадрилата: