Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Но защо ще рискуват и ще отблъскват моята администрация сега, след като сме сложили толкова неща на масата между държавите ни?

— Трябва да е заради нещо… — За момент Клайн млъкна, докато търсеше подходяща дума — … изключително. Пуснах моите хора в Руската федерация да проучат катастрофата на „Миша“ още в началото на тази операция и всичко, което са в състояние да установят засега, е, че информацията е абсолютно засекретена. Освен това са попаднали на израза „Събитието от пети март“.

— Събитието от пети март? Какво е това?

— Засега нямаме представа. Това е евфемизъм за някакъв по-голям сценарий на бившия съветски режим. Катастрофата на „Миша 124“ явно е само една част от по-големия план. Изразът предизвиква почти ужас в сегашното руско правителство.

— Дай ми повече подробности — потиснато каза Кастила.

— Вече работим по въпроса, но може да отнеме известно време. На тази тема руснаците държат капака херметически затворен.

— Ясно — тонът на Кастила спадна заплашително с цяла октава. — През това време ние се излагаме на смъртна опасност, за да може президентът Потренко да се чувства по-удобно. Ако ни забива нож в гърба по каквато и да е причина, ей Богу, ще се разкайва за деня…

— Предлагам да изчакаме доклада за ситуацията на полковник Смит, господин президент — тихо го прекъсна Клайн. — Той ще ни даде по-добра представа в какво положение сме.

— Само се надявам да е в състояние да докладва, Фред. Ще чакам в Белия дом.

— Аз оставам тук, в главния щаб, докато имаме развръзка, господин президент. Ще ви държим в течение.

— Разбрано, Фред. До сутринта ни остава дълга нощ.

Южната страна на остров Уензди

Полярните условия изискват да се поддържа рисковано равновесие. Енергичните движения и упражнения могат да задържат студа на разстояние, поне за известно време. Но не бива да са толкова енергични, че да предизвикат изпотяване. Влажността унищожава топлоизолацията. Може да замръзне и да стане проводник на температурните крайности. Потта може да ви убие.

Ранди Ръсел разбираше този процес и внимаваше да не напряга прекомерно сили, докато заобикаляше отдалеч научната станция и си проправяше път към хребета. Движеше се бързо, но не твърде бързо. Докато напредваше през мрака, тя мрачно преценяваше възможностите си.

Не изглеждаха обещаващи. Дали се движеше или не, беше й студено. Пластовете дрехи, които беше облякла, бяха подходящи да избегне моментална хипотермия и да се предпази от измръзване, но не за дълго време. Излагането на студа щеше да стане критичен фактор в следващите два часа. Нещо повече, за да задържи топлината, тя трябваше да продължава да се движи, но усети, че силата и запасите й от енергия вече бяха изключително оскъдни.

Освен това двайсет изключително противни мъже на този остров я търсеха, за да я убият. При други обстоятелства и с малко по-апатични охранители можеше да се надява преследването да бъде разумно отложено до сутринта. Но след като току-що беше ликвидирала племенника на техния работодател, щяха неотклонно да вървят по петите й.

Внезапно небето по посока на научната станция се запали — в облаците се гмурна мъглява топка светлина. Беше парашутна осветителна ракета, и то голяма.

Ранди не се разтревожи особено. Снегът, който хвърчеше, и морските пари станаха по-плътни и погълнаха светлината на ракетата, а вятърът я понесе на юг, далеч от Ранди. Това просто доказваше факта, че усилено я преследваха.

В известен смисъл това й помогна. Предоставяше нови възможности. Ако отвън на леда след нея имаше хора, изникваше шанс тя да причака някого от засада и да го убие за дрехите и оръжието му.

Макар че Ранди не можеше да разчита на това. Сигурно бяха видели Кропоткин. Знаеха на какво е способна. Сега щяха да се страхуват от нея и страхът им щеше да ги направи по-бдителни и по-опасни.

Друго беше сигурно. Ако Джон се намираше някъде в околността, щеше да разбере, че става нещо. Ако усетеше, че има преследване, щеше да познае кого гонят и щеше да дойде за нея.

Ранди спря и започна джогинг на място, щом в умореното й съзнание се стрелна случайна, странна мисъл.

Джон щеше да дойде за нея.

У нея се беше натрупала горчивина към Смит и винаги беше чувствала, че той не е помогнал на годеника й и сестра й, че някак си не е направил достатъчно, за да ги спаси. И все пак от всичко, което беше научила и отсъдила за него при случайните им срещи през последните няколко години, Ранди знаеше без никаква следа от съмнение — ако Джон Смит разбере, че тя е в беда, ще дойде да я спаси, независимо от всички несъгласия или заповеди и без да щади собствения си живот. Просто такъв беше той.