Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

Ранди преодоля първоначалния, яростен пристъп на болката. Можеше да чуе как Стефан Кропоткин диша със свистене през стиснатите си зъби; чуваше също смеха и съветите, с които се провикваха другите контрабандисти на оръжие само на няколко метра от другата страна на тънката като хартия врата. Усети как ръцете на Кропоткин се придвижват от натъртените й гърди към гърлото.

Над главата й веригата на белезниците изтрака, щом заседна в плитката бразда на тръбната подпора, и пръстите на лявата й ръка се вкопчиха в дрехите, втъкнати около дясната й китка, за да може да освободи дясната си ръка.

Кропоткин безжалостно се заби в нея, а болката и яростта й достигнаха връхната си точка и експлодираха. Кожата й се разкъса, когато измъкна дясната си ръка от разхлабения пръстен на белезниците.

Изгубен в чувствената мекота на поваленото тяло под него и в жестокостта, че го изнасилва, Кропоткин не разбра какво означаваха конвулсивните движения на Ранди. Тя напълно се освободи от пуловера и горната част на бельото си и ги остави да паднат на пода. После лявата й ръка, още пламтяща от белезниците, рязко замахна и сграбчи провисналата коса на Кропоткин, като отметна главата му назад.

— Казах ти.

Този шепот беше последното нещо, което той чу. После опакото на дясната й ръка с все сила замахна косо под носа на Кропоткин, заби синусовия хрущял в предните дялове на мозъка му и моментално го уби.

Ранди усети бликналата кръв върху ръката си и предсмъртния спазъм, който разтресе тялото на Кропоткин. Тя го избута на пода, като го сграбчи в непохватна прегръдка, за да притъпи звука от строполяването. Да се освободи от белезниците и да убие така наречения си изнасилвач не беше голям проблем. Но да се измъкне след това, с половин дузина въоръжени мъже само на някакви си метър-два зад паянтовата незаключваща се врата, беше проблем. Бе само въпрос на време, съвсем малко време, преди да разберат, че нещо в спалното не е наред. Тя имитира обиден, скимтящ вик, за да си спечели още малко секунди, докато бършеше кръвта от ръката си. Припряно нахлузи дрехите си. Нямаше достатъчно облекло за навън. Без съмнение на закачалката до вратата имаше и друга екипировка, но нямаше време да рови из нея в тъмното.

В основното помещение смеховете заглъхваха и някой, може би Кретек, се провикна с въпрос към Кропоткин.

Ранди вече трябваше да се маха. Кропоткин беше облечен в дебела фланелена риза и върху нея пуловер с качулка. С привикналите си към нощно виждане очи тя успя да различи къде ги беше захвърлил на пода. Трябваше да свършат работа. За част от секундата тя се замисли дали да вземе няколко от спалните чували на леглата. По-добре не. Бяха прекалено обемисти. Щяха да я забавят в първите няколко критични минути от бягството.

Въпросът от другата стая се повтори по-настойчиво. Ранди грабна дрехите на Кропоткин и посегна към дръжката на портативния касетофон върху шкафчето. Като го размаха с всичка сила, тя строши тежкото термостъкло на прозореца в спалното.

Столовете около общата маса изтрещяха на пода.

Ранди хвърли ризите над долния ръб на прозоречната рамка като защита срещу острите стъкла и се прехвърли отвън. Зад нея вратата на женското помещение с трясък се разтвори.

Тя усети как хвърчащите ледени игли се забиват в лицето й и външният студ я връхлетя. Сега всичко зависеше от този студ. Ако през нощта снежната кора беше достатъчно здраво замръзнала, за да издържи на тежестта й, тя щеше да живее. Ако кората се пропукаше и Ранди затънеше в пряспа, щеше да умре. Тя пропълзя и се изправи на крака, здраво вкопчена в ризите, и хукна, за да може тъмнината да я спаси.

Чу разярени викове и започна да лъкатуши и да заобикаля встрани, докато бягаше. Лъч от фенер прониза въздуха зад нея и някой изпразни пистолет през прозореца. Долитащите куршуми разпръсваха снега под краката й. Молеше се никой да не е взел автомат!

Върхът на ботуша й проби през снежната кора и в един момент тя с ужас се препъна; после се задържа и продължи да бяга. Извън обсега на светлината тя рязко смени посоката и тръгна наляво. Автомат „Аграм“ затрещя бясно като пишеща машина, но стрелецът се целеше на сляпо и като обезумял засипваше мрака.

Ранди пак свърна встрани и се отдалечи от лагера, а светлините на хижите бързо се стопяваха в снежната вихрушка. Беше свободна! Спря задъхана и почна да се бори с откраднатите блузи — разплете ги, изтърси счупените стъкла и ги нахлузи, като увеличи топлите си дрехи. Вече чувстваше попарващия студ. Те нямаше да й осигурят достатъчна защита за през нощта навън. Изобщо не бяха достатъчни.