Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

Внезапна мисъл накара Томашенко да се усъмни. Американските копелета бяха умни. Ами ако…

Редник Амаха заби шанцовия инструмент в буцата ронлив сняг, която блокираше пътя навън. Докато изгребваше изкопаното настрани, усети силно дръпване. Погледна надолу на светлината от пламъка и видя тънък шнур, закачен върху края на лопатата му. За миг се втренчи в него, без да схваща; после разбра и изкрещя.

Усилената с пластичен експлозив ръчна граната, която редник Улух беше опитал да хвърли във входа на пещерата по-рано същия ден, изпълни предназначението си.

Концентриран от ограниченото пространство на тунела, взривът хвърли Томашенко по лице на каменния под. Усети вкуса на кръв, горчивината на мощния експлозив и металния примес на базалта. Над бучащото дрънчене в ушите си той слабо дочу стоновете и горчивите ругатни на другите паднали войници от взвода. Изправи се на крака и се втренчи през розовата мъгла на осветения от пламъка прахоляк, която изпълваше кухината.

Изходът навън беше отворен от взрива, а телата на сержант Виляйски и редник Амаха бяха запратени на отсрещната стена на тунела и залепени там като дървеници, смазани от палеца на раздразнен спящ човек.

Нямаше толкова мощна ругатня, която да компенсира гледката.

Томашенко се затътри обратно по тунела и с мъка се изкатери нагоре до опушената пролука в скалата, отворена и изпразнена от експлозията.

Той погледна навън в бурната нощ и не можа да повярва какво е открил. Изходът от пещерата се отваряше в същата вдлъбнатина на планинския склон, която беше използвал като команден пост целия следобед. Този Смит сигурно беше пропълзял на двайсет крачки от него, гледал го е и го е слушал, а Томашенко изобщо не беше разбрал! Изобщо никакъв знак за присъствие!

След такъв позор кариерата му не можеше да оцелее!

— Тръгвайте след тях! — изрева той. — Тази нощ ще умрат!

Базата на остров Уензди

Ранди Ръсел лежеше по гръб върху долното от двете легла в женското спално помещение, ръцете й бяха над главата, заключени с белезници около вертикалната подпора на леглото. От отворената врата в тъмната стая влизаше ивица светлина, идваща от газовия фенер в главното помещение. От време на време въоръженият дневален, седнал на масата за хранене, поглеждаше в нейна посока.

За дневалния тя лежеше явно неподвижно, вероятно дори беше заспала. Той не можеше да види в сенките в горния край на леглото, където пръстите на Ранди бавно се прегъваха и свиваха постоянно като на котка, която мачка лапите си. Тя не трябваше да позволява на ръцете си да се подуят и да се схванат.

Дори докато я блъскаха и натикваха обратно в спалното помещение този следобед, тя продължи да крои своите планове. Когато похитителите й я заключваха с белезниците за леглото, за момент тя привидно оказа съпротива и си заслужи още един нетърпелив шамар през лицето. Но в едва забележима ловка промяна на позата си тя успя да направи така, че щом белезниците отново щракнат на дясната й китка, пръстенът да се затвори върху ръкава на пуловера и дългото дебело термобельо, което носеше отдолу.

Сега беше измъкнала тъканта изпод белезниците и така ги разхлаби. Освен това внимаваше да държи юмруците си здраво стегнати, когато ги закопчаваха и си спечели още съвсем мъничко безценно място за действие.

Леко се извъртя на леглото, сякаш искаше да се намести по-удобно. Под прикритието на това движение тя пак намери спойката в рамката на леглото и успя да заклещи в нея мястото, където се съединяваха белезниците. После сви пръстите си колкото можеше по-силно и опита да дръпне. Нямаше да е много приятно, но щеше да стане.

Очите й изследваха полумрака, докато преценяваше нещата, които евентуално можеше да са й необходими. Колко голям беше прозорецът на външната стена на стаята и колко дебело беше термостъклото? Помнеше ли как е поставен големият портативен касетофон върху шкафа срещу отсрещната стена. Колко дълбок беше наветият до хижите сняг и как щеше да понесе теглото й ледената кора върху него? Слушаше вятъра и преценяваше какво е времето и каква видимост ще има навън. Ами предпазно облекло за навън? Предполагаше, че нейната защитна екипировка още е в хижата на лабораторията. Трябваше да импровизира, щом моментът настъпи.

През часовете, в които чакаше затворена, тя направи пълна умствена и физическа подготовка. За останалото трябваше да се довери на търпението, късмета и сексуалните наклонности на славяните.