Камила Лекберг - Проповедникът

– Какво бе, не може ли малко да се позакачам?

Тя видя, че го е обидила, наведе се и го целуна. Днес не ѝ беше ден. Мензисът ѝ дойде сутринта, така че нямаше да може да прави секс с Юхан цяла седмица, а и нервите ѝ се опъваха от съжителството с брата отличник и неговата също така примерна съпруга.

– О, ако можеше по-бързо да мине тази година, че да се махна от тази гадна дупка!

Бяха принудени да шепнат, за да не забележат скривалището им в сеновала, но тя удари с ръка по дъските, за да подсили думите си.

– Искаш да се махнеш и от мен, нали?

Обиденото изражение на Юхан я накара да си прехапе езика. Излезеше ли веднъж на широкия свят, нямаше и да погледне момче като него. Докато все още си беше у дома, той ставаше за развлечение, но за нищо повече. Все пак нямаше нужда да го разбира. Сви се като ласкаво котенце и се сгуши в него. Той не откликна, затова тя взе ръката му и я положи върху тялото си. Пръстите му веднага зашариха по нея и тя вътрешно се усмихна. Колко лесно се манипулират мъжете.

– Можеш да дойдеш с мен.

Каза го, убедена, че той никога няма да се откъсне от Фелбака и преди всичко от брат си. Понякога се питаше дали ходи и до тоалетната с разрешението на Роберт.

Той избягна отговора. Вместо това каза:

– А ти говори ли вече с баща си? Какво мисли той за това, че искаш да заминеш?

– Какво да мисли? Още една година може да се разпорежда с мен, но щом навърша осемнайсет, повече няма да има думата. И това го влудява. Понякога ми се струва, че иска да ни напъха в проклетите си счетоводни книги. Якоб – дебит, Линда – кредит.

– Какъв дебит?

Линда се засмя на въпроса му.

– Икономически термини, не обръщай внимание.

– Питам се какво би станало, ако аз...

Насочи невиждащ поглед някъде зад нея и задъвка сламка.

– Ако какво?

– Ако татко не се беше разорил. Тогава може би ние щяхме да живеем в имението, а ти да седиш в хижата с чичо Габриел и леля Лайне.

– Да бе, ама че го измисли. Мама в хижата. Бедна като църковна мишка.

Линда отметна глава назад и от сърце се разсмя. Наложи се Юхан да я сгълчи, за да не я чуят в къщата на Якоб и Марита, която беше на хвърлей камък от сеновала.

– Тогава може би татко щеше да е жив. И мама нямаше да седи по цели дни с тъпите си албуми.

– Но нали той не заради парите...

– Ти откъде знаеш? Никой не знае защо го направи, по дяволите!

Гласът му подрезгавя.

– Ами то всички знаят.

Линда не харесваше развитието на разговора и не смееше да погледне Юхан в очите. По някакво негласно споразумение фамилната вражда и всичко, свързано с нея, бе тема, която избягваха.

– Всички мислят, че знаят, но никой не знае нищо! А и брат ти, дето живее в нашето стопанство, това вече е прекалено!

– Якоб не е виновен за станалото. – Стори ѝ се странно да защитава тъкмо брат си, когото не спираше да ругае, но кръвта вода не става. – Стопанството му е от дядо, който впрочем най-много защитаваше Йоханес.

Юхан знаеше, че тя има право, и гневът бързо го напусна. Просто понякога страшно го болеше, когато Линда говореше за семейството си, напомняйки му за онова, което сам бе загубил. Не смееше да ѝ го каже, но често си мислеше, че е доста неблагодарна. Тя и семейството ѝ имаха всичко, той и неговото семейство – нищо. Е, къде беше правдата тогава?

Същевременно ѝ прощаваше всичко. Никоя не бе обичал толкова горещо и гледката на стройното ѝ тяло до неговото направо го изгаряше. Понякога не можеше да повярва, че е истина. Такъв ангел да си губи времето с него. Но знаеше, че няма смисъл да пилее енергия в размисли за страхотния си късмет. По-добре да замижи пред бъдещето и да се наслаждава на настоящето. Затова я придърпа още по-близо до себе си, вдъхна аромата на косата ѝ и затвори очи. Разкопча най-горното копче на джинсите ѝ, но тя го спря.

– Не мога, в мензис съм. Остави на мен.

Разкопча панталоните му и той легна по гръб. Зад притворените му очи се мяркаше небето.

Бе изминал само ден от откриването на мъртвата жена, но нетърпението вече мъчеше Патрик. Някъде имаше някой, който се питаше къде е тя. Който се тревожеше и чиито мисли поемаха по все по-страховити пътеки. И ужасното бе, че в този случай се потвърждаваха и най-лошите опасения. Повече от всеки друг той искаше да разбере коя е жената, за да съобщи на онези, които я обичат. Нищо не бе по-лошо от неизвестността, дори смъртта. Мъката не можеше да се преодолее, преди да се разбере причината ѝ. Нямаше да е лесно на онзи, който щеше да съобщи злокобната новина – отговорност, с която Патрик вече се бе нагърбил, но той знаеше, че това е важна част от работата му. Да помогнеш, да подкрепиш. Но преди всичко да разбереш какво се е случило с близката им.