Камила Лекберг - Проповедникът

Патрик бе истински шокиран. Не му бяха съобщавали за никакво изчезване. Усети как стомахът му се свива. Отговорът на запитването му за сигнала на Лизе потвърди опасенията му. Всичко, разказано от Лизе за нейната приятелка, съвпадаше с мъртвата жена в Кралската клисура и той със свито сърце показа снимка на мъртвата. Хлипанията на Лизе потвърдиха онова, което вече подозираше. Мартин вече можеше да престане да звъни по телефоните, а някой щеше да понесе отговорността, че не е докладвал за изчезването на Таня, както се полага. Загубиха много безценни часове напразно и Патрик прекрасно знаеше къде да търси виновника.

Патрик вече бе тръгнал за работа, когато Ерика се събуди от сън, който като никога бе дълбок и без сънища. Погледна часовника. Беше девет, а от долния етаж не се чуваше и звук.

Малко по-късно напълни каната с кафе и започна да застила масата за себе си и своите гости. Те се намъкнаха в кухнята един по един, всеки по-сънлив от другия, но бързо се ободриха, щом запресягаха към закуската.

– Оттук за Костер ли заминавате?

Въпросът на Ерика бе колкото учтив, толкова и изпълнен с очакване да се отърве час по-скоро от тях.

Кони размени бърз поглед с жена си и каза:

– Ами Брита и аз поговорихме малко по въпроса снощи и решихме, че след като така и така сме тук, а и времето е толкова хубаво, да идем на някой от островите през деня. Нали имате лодка?

– Ами да, имаме... – неохотно призна Ерика. – Макар да не съм сигурна дали Патрик ще иска да ви я заеме. Заради застраховката и... – изстреля бързо тя.

Краката ѝ се подкосиха от яд при мисълта, че могат да останат няколко часа повече от предвиденото.

– Защото мислехме да ни закараш до някое хубаво място и да ти се обадим, когато сме готови да се връщаме.

Това, че в този миг Ерика не намери думи да отговори, за Кони бе знак за съгласие. Ерика призова висшите сили да я дарят с търпение и си внуши, че не си струва да си влошава отношенията с роднините заради някакви си няколко часа в тяхната компания. Освен това през деня нямаше да общува с тях и дано когато Патрик се върне от работа, вече да са си заминали. Бе решила да сготви нещо по-специално и да си направят уютна вечер. Все пак беше в отпуск. А и кой знае колко време щеше да им остава само за тях двамата, когато се появи бебето, по-добре да се възползват сега.

Когато след много туткане опакова нещата си за плаж, семейство Флуд пое към пристанището. Лодката, малка синя дървена черупка, беше ниска и бе трудно да се влезе в нея от кея на Бадхолмен, Ерика се измъчи, докато намести вътре огромното си туловище. След като кръстосваха цял час в търсене на "пуста скала, или най-добре плаж", най-накрая откриха малък залив, като по чудо пропуснат от другите туристи. Ерика ги остави на плажа и пое към дома. Да се качи на кея без чужда помощ изглеждаше най-невъзможното нещо на света, така че се наложи да помоли няколко минаващи туристи да ѝ помогнат.

Потна, сгорещена, уморена и проклинаща, Ерика подкара колата към къщи, но промени решението си точно преди яхтклуба и рязко сви вляво, вместо да продължи към Селвик. Взе десния планински завой, мина покрай спортното игрище и жилищния комплекс "Хълмът" и паркира пред библиотеката. Трябваше да е луда да прекара остатъка от деня без работа у дома. Патрик щеше да протестира, но тя ще му помогне с разследването, независимо дали иска, или не!

Когато пристигна в управлението, Ернст с треперещи крака се отправи към стаята на Хедстрьом. Предусети голяма беда още щом Патрик му се обади по мобилния и със стоманен глас му заповяда веднага да се яви в кабинета му. Разрови паметта си, опитвайки да се сети в какво са го заловили, но се принуди да признае, че има доста голям избор, за да направи точното предположение. Беше майстор на клинченето, което бе издигнал до равнището на висше изкуство.

– Сядай.

Смирено изпълни заповедта на Патрик и нахлузи на лицето си инатлива гримаса като защита срещу приближаващата се буря.

– Кое пък е чак толкова належащо? Имах си работа и само защото по случайност са ти възложили едно разследване не означава, че можеш да ме разкарваш насам-натам.

Атаката бе най-добрата защита, но ако се съдеше по все по-облачното изражение на Патрик, май не и в този случай.

– Приемал ли си заявление за изчезнала немска туристка преди една седмица?

По дяволите. Беше забравил за това. Малкото русо девойче дойде тъкмо преди обед и той само гледаше как да я разкара, за да отиде да яде. Все едно, нищо не излизаше от тези заявки за изчезнали приятели. Най-често той лежеше мъртвопиян в някоя канавка, или тя бе отишла у някое гадже. Мамка му. Знаеше, че ще си плати един ден. И как пък не свърза това с онази, която намериха вчера, ама след дъжд качулка. Сега ставаше въпрос да намали вината.