Камила Лекберг - Проповедникът

– ТАТКООО, чичото е лош! Искам СЛАДОЛЕЕЕЕД!

С каната кафе в ръка Патрик се опита да не чува и излезе да поздрави гостите си. Кони се изправи и протегна ръка, после и Патрик като Ерика усети студената като скумрия длан, здрависвайки се с Брита.

– Виктор е в период, когато изпробва границите на собствената си воля. Не искаме да пречим на личното му развитие, така че го оставяме сам да разбере къде е разделителната линия между неговите желания и тези на обкръжението му.

Брита нежно погледна сина си. Ерика му бе казвала, че тази жена е психолог. Ако това беше нейната представа за отглеждането на деца, то, като пораснеше, Виктор със сигурност щеше да влезе в тесен контакт с някой неин колега. Кони дори не изглеждаше да е забелязал случилото се и накара сина си да замълчи, като чисто и просто пъхна голям къс сладкиш в устата му. Ако се съдеше по реакцията на детето, това явно бе обичаен метод. И Патрик бе принуден да признае, че дава резултат, колкото и да беше прост.

Когато Ерика слезе долу прясно изкъпана и със значително по-бодро изражение, Патрик вече бе сервирал скариди с прибори на масата. Бе успял да даде на децата и по едно парче пица, след като осъзна, че това е единственият начин да се избегне пълната катастрофа точно на вечеря.

Седнаха и Ерика тъкмо се канеше да отвори уста и да каже "добър апетит", когато Кони бръкна с две ръце в купата със скариди. Една, две, три големи шепи със скариди се приземиха в чинията му и в купата остана едва половината от първоначалното количество.

– Мм, вкусно. Вижте сега как се яде това.

Кони гордо се потупа по корема и заора в планината си от скариди.

Патрик, сервирал наведнъж двете адски скъпи кила морски дарове, само въздъхна и гребна шепичка, която зае нищожно място в чинията му. Ерика мълчаливо направи същото и после подаде купата на Брита, която с кисело изражение си сипа останалото.

След злополучната вечеря постлаха леглата в стаята за гости и се оттеглиха в спалнята си рано с мъглявото обяснение, че Ерика трябва да си почива, като преди това Патрик показа на Кони къде стои уискито.

Когато най-сетне си легнаха, Патрик разказа какво се бе случило през деня. Отдавна се бе отказал да държи в тайна полицейските си работи, а и знаеше, че Ерика не разпространява казаното от него. Когато стигна до епизода с двете изчезнали жени, видя, че тя наостри уши.

– Помня, че съм чела за това. Значи мислите, че това са двете, които сте намерили?

– Не съм съвсем сигурен. Но иначе би било твърде голямо съвпадение. Щом получим доклада на съдебния лекар, ще започнем сериозно разследване, засега държим колкото се може повече възможности отворени.

– Нямаш ли нужда от малко помощ?

Тя живо се обърна към него и той долови пламъчето в очите ѝ.

– Не, не. Успокой се. Не забравяй, че си в болнични.

– Да, но на последния преглед кръвните проби бяха добри. А и ще полудея, ако стоя тук и само обикалям къщата. Дори не мога да започна нова книга.

Книгата за Александра Вийкнер и трагичната ѝ смърт имаше голям успех на пазара и в резултат Ерика получи договор за още една книга по действителен случай на убийство. Това ѝ отне страшно много сили и като труд, и като емоции, и след като я предаде в издателството през май, така и не можа да започне нищо ново. Твърде високото кръвно налягане и необходимостта да вземе болнични наклониха везните и тя неохотно отложи работата си по нова книга до след появяването на бебето. От друга страна, никак не ѝ беше приятно да си седи вкъщи и да върти палци.

– Аника е във ваканция, на нея не можеш да разчиташ. Освен това проучвателната работа не е никак лесна. Трябва да знаеш къде да търсиш, а аз знам. Само трябва да понадникна...

– Не, и дума да не става. Надявам се Кони и дивашката му свита да си заминат утре рано сутринта, после ще си починеш и... чакай сега! Замълчи малко да си поговоря с бебето. Ще трябва да започнем да планираме футболната му кариера...

– Или футболната ѝ кариера.

– Да. Макар че може и да е голф. Засега в дамския футбол няма пари.

Ерика само въздъхна, но послушно легна по гръб, за да улесни комуникацията.

– Не забелязват ли, като се измъкваш?

Юхан лежеше на едната си страна до Линда и гъделичкаше лицето ѝ със сламка.

– Не, представи си, Якоб ми "има доверие".

Тя сбърчи чело и изимитира сериозната интонация на брат си.

– Все нещо е закачил от курсовете по работа с младежите, които посещаваше. – Раздразнена, тя отмахна сламката, с която я гъделичкаше Юхан. – Недей де!